Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Закараха Ковача на Кочумското сметище още предната вечер. Там Иля си имаше свой човек, щяха да го подържат малко в къщичката на пазача, докато не дойде някой да го прибере.

А за него трябваше да дойдат хората на Ловеца. Но това щеше да стане, след като Иля се обади на посредника и му съобщи за залавянето на Ковача. И разбира се, тактично ще го помоли да си оправят сметките.

Щеше да се обади, но по-късно. Сега трябваше да свърши една друга работа до изоставената ферма на брега на езерото.

Идеята беше на Валера. Явно якият секс е активизирал мозъчната му дейност.

Познаваха мястото много добре и от позициите, които бяха заели, имаше добра видимост към пътя, по който всеки момент можеха да се появят колите с мутрите на Ковача.

Приковаха красавицата Мила с белезници за радиатора в кухнята и когато си тръгваха, нарочно си размениха няколко ключови фрази, предназначени за нейните уши. Надяваха се мутрите на Ковача да разберат колкото се може по-скоро за изчезването на боса си.

Ина не ги излъга, любовницата на Ковача наистина дойде при нея след лекции. И знаеше къде се крие авторитетният мафиот. Само че беше много трудно да я разприказват. Наложи се да използват паркопана. След като я инжектираха, езикът й се развърза веднага и тя ги заведе до апартамента на любовника си. После вече не беше трудно да го заловят.

Пуснаха Ася веднага щом откараха Ковача. Тя, разбира се, нямаше да си мълчи, щеше да вдигне врява. Мутрите щяха да се паникьосат, да отидат в апартамента на Ина, а Мила щеше да им каже всичко, което е чула. Хората на противника им щяха се юрнат към фермата и да се натъкнат на засада. За всеки убит щяха да вземат по десет хиляди долара. Колкото повече трупове — толкова повече пари.

Цяла нощ висяха в засада, а онези все не се появяваха. Мила може и да бе чула разговора им, но да е била още под въздействието на наркотика и да не му е придала особено значение.

Вече съмваше, а хората на Ковача все още ги нямаше. Време беше да свалят обсадата. Но Кривокон все още изчакваше. Ами ако момичето осмисли чутото чак сутринта? Но дали щеше да го каже на Ина?

През нощта той и помощниците му укрепиха позициите си в подстъпите към фермата. Беше жалко да ги напуснат, без да ги използват. По всичко личеше обаче, че нещата вървяха натам.

— Обект в сектора на наблюдение! — чу се гласът на лостовия през слушалката на радиостанцията. — Четири самовара.

Това означаваше, че мутрите са се появили. Бяха забелязани колите им. Значи не е било напразно, че клечаха цяла нощ в засада.

Това разпали войнския му хъс. Той зареди СВД-то и прилепи око към окуляра на мерника.

След като напуснаха апартамента на Ина, се бе преоблякъл, бе сложил костюм. Но след това отново му се наложи да сменя дрехите. В момента беше с камуфлажна униформа, с каквито бяха и помощниците му. Не си е работа да водиш позиционна стрелба с костюм за петстотин долара.

Иля погледна през прицела и видя четирите коли — джип „Чероки“ и три бавареца. Ако във всяка имаше по четирима, трябваше да се справят едновременно с шестнадесет бойци. А ако са по пет, ставаха двадесет. Дали нямаше да са множко за четирима стрелци? Можеше и да са много, но Иля не смяташе така. Той бе професионалист, помощниците му — също. Тези измислени бандити не можеха да им стъпят и на малкия пръст. Освен това внезапността на атаката играеше в тяхна полза. А и други изненадки им бяха приготвили.

Кривокон натисна копчето на дистанционното управление веднага щом водещият джип се изравни с дънера на съборения бор. Сякаш от недрата на земята с оглушителен тътен се издигна висок огнен стълб, вдигна колата във въздуха и тя се разлетя на парчета. Вторият взрив закачи багажника на беемвето след джипа. Третият гръмна, без да улучи целта: колата, за която беше предназначен, успя да забие спирачки навреме. Но беше пометена от ударната вълна. Парченцата от потрошеното предно стъкло би трябвало да са имали смъртоносна сила.

В разкъсания от взрива джип не беше оцелял никой. От бавареца с разбита задница изскочиха двама. От третата кола — трима. А от последната — цели петима. Общо десетима бойци. Трима бяха с късоцевни автомати, останалите с пистолети. Разчитали са, че ще се води престрелка от близко разстояние, но за съжаление попаднаха на засада. Бяха на двеста метра от тях — къде ти ще се справят с тези пушкала. Но виж, автоматите не бяха за подценяване.

Иля метна настрана дистанционното, прицели се и натисна спусъка. Изстрел. Куршумът се заби право в челото на оня първия с автомата. До него стреля и Валера — падна още един вражески стрелец, обливайки се в кръв. Влезе в действие и леката картечница ПКМ на Саша. Ръчният гранатомет РПГ-7 на Коля с грохот изстреля — една противотанкова граната по врага.