Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Той, разбира се, не позволи да го съблекат.

Веднага сграбчи ръката на клошаря с ножа, дръпна го към себе си и със сила му удари една главичка в челото. Онзи само изпъшка тихичко и притихна.

— Ей, к’во правиш, бе! — започна да отстъпва назад другият.

Но и с него не му се наложи да се бави много. Хвана го за главата, стисна я здраво с две ръце като диня и със сила я заби в коляното си. За по-сигурно го удари още веднъж.

Клошарите бяха в безсъзнание. Ковача даже забрави да вземе ланеца и пръстена си от тях. Не му беше до това сега, а и времето го притискаше. Най-важното бе да няма проблеми с другия мъж.

Впрочем, можеше да не се притеснява за това. Той спеше дълбоко, оклюмал върху масата. Пушката беше до него. За собствено успокоение, Ковача я взе и го удари с приклада по главата.

Това е, вече можеше да върви. Но първо трябваше да си вземе дрънкулките.

На двора беше тъмно. Макар че… я чакай малко — това не беше двор, а някакво бунище. А наоколо, накъдето и да се завъртеше — гора. Но нали имаше някакъв път все пак. Следователно щеше да може да избяга.

Бавно и славно, Ковача пое по пътя към столицата, към родния си квартал.

Ловеца беше в добро разположение на духа. Стана късно, направи гимнастика, взе си душ, закуси хубаво и изпи едно кафе с цигара. След това се отпусна с един масаж. Всичко това му подейства много ободряващо и тонизиращо. А ето го и Маским, който бързаше да го поздрави, в очите му се четеше възторг.

— Край, шефе, спипахме го Ковача.

Хубава новина, наистина.

— Жив ли?

— Да.

— Къде е?

— На сигурно място.

— И по-точно?

— На Кочумското сметище. Там има пазачи, оставили са го при тях.

— Защо е там? Трябва да го доведете тук.

— Нали наехме спецове да го заловят. Не можеш да ги минеш лесно. Първо искат парите, Ковача ще ни предадат после. С една дума, искат да ги занесем на сметището.

— Ами занеси им ги, какво чакаш.

— Исках да се посъветвам първо с теб.

— А, ами да. Добре, отивай да доведеш Ковача. Вземи и пари. Разбери се с Тухлата да подбере най-добрите бойци. Около десетина, мисля, ще ти стигнат.

— Там… такова… машините на сметището работят. Ако го пречукаме, може направо да го метнем в боклука. Никога няма да го намерят. Освен това… — Погледът на Максим блесна от задоволство. — … спецовете казаха, че са пречукали и четиринадесет мутри на Ковача. Всичко са записали на касета като доказателство.

— Това е добре. Лошото е друго, че четиринадесет бойци по десет бона прави цели сто и четиридесет хиляди долара.

— И за Ковача седемдесет.

— Общо стават над двеста хиляди. Много са.

— За сметка на това с Ковача е свършено и шайката му вече я няма. Цялата му територия е в наши ръце.

— И въпреки това са много. Добре де, важното е ние да сме живи и здрави. А пари се изкарват.

Тъкмо каза това, и джиесемът на Максим звънна.

Той прилепи ухо към слушалката.

— Да… Как можахте!… Добре… Да, разбрахме се… Чао…

Той затвори телефона и погледна Ловеца.

— Станало ли е нещо?

— Спецовете се обадиха. Казаха, че Ковача избягал…

— Абе какви спецове са това, след като са позволили да им се измъкне! — злобно изсъска Ловеца.

— Ама случайно е станало. Казаха, че ще го хванат. И помолиха да им дадем парите за Ковача заедно с тези за четиринадесетте мутри.

Тази система на разплащане за килърските услуги напълно устройваше Ловеца. Макар че щеше да е много по-добре, ако можеха изобщо да не платят.

Ина го гледаше така, сякаш вижда привидение. От учудване очите й щяха да изскочат от орбитите. Вече не се надяваше да го види жив.

— Игнат! — викна радостно и се хвърли на врата му.

Не беше сама в апартамента. С нея бяха Дървеницата, Далаверата, Самура и Кавказеца — все момчета от неговата групировка. Те, разбира се, се зарадваха на Ковача, но лицата им кой знае защо останаха посърнали.

— Няма ги вече другите — сякаш го обля с леден душ Дървеницата. — Само ние останахме от цялата банда.

— Тебе… такова… някакви идиоти те отмъкнаха — започна да му обяснява Далаверата. — Ние се шашнахме, естествено. Нямахме идея къде да те търсим… А после Милка, приятелката й — той кимна към Ина, — ни подметна, че уж чула разговора на онези изроди. Говорели си, че искат да те закарат в някаква ферма. С една дума, пусна ни мухата и ние веднага й се вързахме. И се юрнахме с цялата банда към фермата. А там ни чакаше засада. Взривиха две коли с мини, а след това започнаха да ни обстрелват със снайпери, после с картечница, пратиха и една граната по нас. С една дума, направиха ни на решето. Всички момчета загинаха, само ние успяхме да офейкаме…