Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— И аз това искам. Но какво да се прави…

— А хероинът за какво е? От него няма да си като пощуряла нимфоманка. А кефът е по-голям.

— Хероин… Имаш ли?

Мила даже се зарадва. Вече нямаше да я подлудява страстното желание за секс. А кефът даже бил по-голям от него. Супер!

Ина й продаде едно прахче, показа й как се прави разтворът. Нещо повече, направи една доза и за себе си. Боцнаха се заедно. И им стана толкова леко и хубаво…

Мила нямаше намерение да се задържа при приятелката си, а и тя не й предложи да остане. Затова излезе от блока и с бавна и лека стъпка стигна до колата си.

Беше надрусана, но й се струваше, че това няма да й попречи да кара. „Ягуарът“ беше кола, която се управлява с лекота. Нямаше смисъл да включва касетофона — в съзнанието си чуваше друга музика.

От никакъв Игнат не се страхуваше. Беше й все едно за всичко. В това състояние не я бе страх дори от смъртта.

Запали и тръгна. Беше й трудно да следи пътя със замъгленото си съзнание. Изобщо нямаше желание да го прави. Щеше да е чудесно, ако можеше колата да върви сама. Но нямаше избор — трябваше да я управлява и да бъде внимателна.

Стараеше се да спазва правилата за движение. Но не забеляза как няколко пресечки след блока на Ина за нея се лепна едно черно БМВ.

— Бас ловя, че това е нейната кола! — викна Самура. — Тя е, онази кучка е.

Ковача беше много ангажиран сега и нямаше време да се занимава с Милка, но след като сама бе дошла в района му, защо пък да не я хване? Ще засекат колата й, докато пътува към вкъщи, ще я отвлекат и ще си поговорят на четири очи.

Това беше първото му излизане навън от три дни насам. През цялото време досега се криеше в тайната си квартира. Страхуваше се да не попадне пак в ръцете на онези проклети спецове. А те със сигурност продължаваха да го търсят.

Беше в обсадно положение, но това не му пречеше да действа. Както и трябваше да се очаква, редиците на групировката му се попълниха с нови биячи. Бяха над десетима — здрави момчета, вярно, малко неопитни, но за какво са Дървеницата, Далаверата, Самуна и Кавказеца. Те щяха да им налеят малко ум и разум в главата, да им обяснят какво и как да правят. Освен това имаха и пушкала. Ако нещо станеше, имаше с какво да отбият атаката.

Всичко щеше да се оправи, само да се доберат до Ловеца. Ами ако може да влезе дирите му чрез Мила…

— Карай след нея — нареди Ковача.

И Дървеницата подкара след спортния ягуар.

Но БМВ-то не стигна много далече. Изведнъж рязко кривна встрани. Дървеницата заби спирачки.

— Мамка му! — викна той.

— Какво става?

— Ами гумата отиде…

Ковача отвори вратата, без да слиза от колата, и погледна към дясната задна гума. Наистина, тя беше на баница.

Докато я сменяха, към тях приближи ладата деветка с новите биячи.

— Знаеш ли къде живее тази кучка? — Ковача попита Самуна.

— Да, записал съм си адресчето — кимна му онзи.

— Носите ли си пушкалата?

— А накъде без тях сега…

— Ами отлично тогава. Тръгвайте с Дървеницата и гледайте да я пресрещнете до блока. И веднага я карайте насам.

— Разбрано! — кимна му Самуна.

— Аз знам един по-пряк път дотам — обади се Дървеницата.

— Още по-добре. Вие сте ми умни момчета. Ще се справите, знам аз. Е, хайде, действайте!

Ковача се премести в деветката и изчака, докато бавареца с подменена гума потегли. След това нареди на шофьора да тръгва.

Тази сутрин се обадиха на Никита от милицията. Казаха, че са открили трупа на едно момиче и е възможно да е на същата тази Марта, която търси.

Вече беше омръзнал на всички с издирването си. С помощта на Светлов бе регистрирал официално дейността си като частен детектив и вече в това си качество поддържаше връзка с милицията, болниците, моргите. Така че ако някъде постъпеше неидентифициран труп на двадесетинагодишно момиче, веднага му се обаждаха.

Но и този път се оказа, че не е Марта. Слава богу!

Когато се прибираше към къщи, вече му беше по-леко на душата. Но това не означаваше, че не трябва да кара внимателно.

Реакциите му бяха бързи и успя навреме да забие спирачки на кръстовището до блока си и да даде предимство на един разкошен ягуар, който грубо наруши правилника. И сякаш за да признае грешката си, спортната кола започна да намалява. Но поднесе встрани и се заби в уличен стълб.

Добре че не стана на оживена улица и почти нямаше коли, иначе някой можеше да се вреже директно в багажника на луксозното возило. Но всичко се размина без инциденти. Смачканият автомобил застина до стълба. Никита спря ладата до него и слезе.