Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

На площадката стоеше някакво момче. Изглеждаше доста набито. Беше със зелени панталони, кожено яке и бръснат врат. Появи се още един. Слезе от горния етаж, където беше апартаментът на Мила.

Вече се беше договорил с нея, така че трябваше да си изкара парите.

Той хукна като стрела към кухнята, взе коша за боклук, мушна пистолета в него и се стрелна обратно към вратата. Типовете още стояха на площадката.

Никита излезе от апартамента със сънена физиономия и кофата за боклук в ръка. Беше по потник и шорти. На пръв поглед нищо подозрително. Но типовете се усъмниха. Единият се вгледа много внимателно в лицето му.

Никита веднага му помогна да откъсне поглед от него. Юмрукът му се изнесе светкавично напред и се вряза директно в носа му. Онзи склопи очи и полетя назад. Дрънна тила си в стената и бавно се свлече надолу.

В това време Никита вече беше извадил пистолета от кофата и го мушна под носа на другия бабанка.

— Здравей, драги!

— Аа… — шашардисано започна да заеква онзи.

— На ти сега едно „а“!

Никита мушна ръка под якето му. В кобура под мишницата му намери ТТ без заглушител. Би било глупаво да не го вземе за себе си.

— Моля, заповядайте! — каза Никита, посочвайки отворената врата на апартамента си.

Онзи направи крачка напред, за да влезе.

— Къде тръгна? А приятелчето си защо го забрави?

Приятелчето му тъкмо бе започнало да идва на себе си.

Бабаитът го хвана под мишниците и го замъкна в апартамента. И моментално рухна върху него — Никита го удари по врата с ръкохватката на пистолета. Добре нареди и първия. Нека покротуват малко в безсъзнание, докато ги завърже.

Впрочем, не се забави много със завързването. Имаше въжета подръка, възлите ги правеше бързо и здраво. Скоч също му се намери.

И двамата бяха с пистолети ТТ без заглушители, а това не бе в стила на наемните убийци. Но какво са правели тогава пред апартамента на Мила?

Никита свести единия, другият се ококори сам.

— Кои сте? — попита ги.

— Ами ние просто… — започна да увърта единият.

— Да бе, просто сте минавали оттук. И изведнъж кого да видите насреща си — мен. Нали така?

— Е, не е точно така…

— Вижте какво, разправяйте ги тия на баба си. Казвайте защо ви изпрати тук Ковача!

— Кой е тоя Ковача? — ококори се недоумяващо другият бабаит.

— Искаш ли да разбереш какво ще ти се случи след малко?

— Какво?

— Ще те убия — съвсем равнодушно каза Никита, сякаш говореше за нещо делнично. — Гласът му звучеше много спокойно, плашещо спокойно. — И теб ще убия… — каза със смразяващ тон и на другия.

Двамата оклюмаха. Цялата им самоувереност се изпари мигновено.

— Сега ще направим една игра. Който ми каже по-интересна информация, ще го оставя жив. Който не ми хареса, ще се наложи да го убия. Е, какво, започваме ли?

Мутрите се изплашиха още повече. Но освен страх, в очите им имаше и желание за съдействие.

— Ковача защо ви изпрати тук? — обърна се към единия.

— Ами да видим в какъв апартамент живее една мадама тука — изплю камъчето другият. — Един вид, да проверим каква е вратата, системата за защита.

— Мила се казва — прекъсна го първият.

— Е, какво, проверихте ли?

— Аха, добре си живурка тя. Вратата е бетон. На куково лято ще я спипаш мадамата.

— А, трябва да я спипате, така ли?

— Ами Кавказеца каза, че трябва.

— А кой е Кавказеца?

— Ами той ни е бригадир. Под шапката на Ковача.

— Ние сме отскоро при Ковача — добави другият. — Взе ни в групировката, когато направиха на решето всичките му момчета.

— Зелени сте значи още — подсмихна се Никита. — Сега и вас ще ви направят на решето.

— Кой?

— Ами аз.

— Ей, чакай малко, нали каза, че… — започна единият.

— Играта продължава — прекъсна го Никита. — Кой ви чака долу?

— Ами само двамата сме.

— Как мога да намеря Ковача?

— Никой не знае. Крие се.

— Аз знам! — изтърси изведнъж другият.

Явно много му се живееше на човека.

— Защо говориш глупости бе, Кузя — учудено се ококори насреща му първият. — Че това никой не го знае!

— Аз пък го знам. Случайно го разбрах.

— Браво на теб, Кузя! — похвали го Никита. — Печелиш бонус.

— Как така?

— Ами представи си, че ти носят две кутийки. Едната е празна, а в другата има патрон. Коя ще избереш? Отговаряй, бързо!

— С патрона!

— Много добре! Значи ще се наложи да те убия.

— Ей, ама ти какво?!

— Нали сам си избра патрона. Добре де, не се шашкай. Патронът е халосен. А на теб, драги — Никита погледна към мутрата, чието име не знаеше, — ти отиде главата. Загуби играта.