Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Залепи скоч на устата му. После изнесе Кузя в коридора и му развърза краката. Хвана го за яката и му помогна да се изправи.

— Е, какво, тръгваме ли?

— Къде?

— Как къде. При твоя Ковача.

— А Славян?

— Значи приятелчето ти се казвало Славян?

— Защо пък „казвало“?

Никита вдигна пистолета на нивото на очите си и го насочи към хола, където Славян лежеше на пода. Дум-дум, два изстрела. Жалко. Само дето надупчи пода до главата на мутрата. Нямаше намерение да го убива. Не искаше да пролива кръв излишно. Но виж, Кузя — трябваше да го посплаши малко. Той не видя какво е улучил.

— Ти какво, уби ли го! — Кузя чак се разтрепери от ужас.

— Че как иначе. Нали загуби играта. Между другото, предстои ти да играеш за супер джакпота. Но ако загубиш, ще ти отнема наградата, която спечели преди малко.

— Каква награда?

— Ами живота ти. Така че мисли му.

— Как мога да спечеля супер джакпота?

— Братле, мозъкът ти съвсем е изфирясал от страх. Ще го спечелиш, ако ми кажеш къде точно се укрива Ковача.

— Ще ти кажа.

— Тогава да вървим.

Едва ли не в прегръдка, Никита завлече момчето до гаража, сложи го зад волана, а самият той седна на задната седалка. Но преди това извади от тайника още два пистолета=

— „Глок“ и ТТ.

Кузя изкара колата навън със завързани ръце. Оказа се, че и така можел да кара. Никита го освободи от въжетата чак след като затвори гаража и зае мястото си.

През целия път Кузя караше много спокойно. Успокоителното — опряният пистолет в гърба му — действаше безотказно.

И ето че най-после стигнаха до мястото. Спряха пред стар пететажен блок.

— Ковача живее тук — навъсено каза Кузя.

— Каза, че се крие.

— Да, търсят го.

— Кой?

— То се знае, наемни убийци. Нали е във война с Ловеца.

— Кой е този Ловеца?

— Абе едно говедо. Бута се на нашата територия с наркотиците си.

— Как се казва? В смисъл — фамилията му, истинските му имена какви са.

— Че откъде да знам? — притесни се Кузя.

— Е, не се шашкай. Този въпрос не е за супер джакпота.

Никита беше много любопитен да разбере как се казва Ловеца. Наистина ли е Егор Кучин, или зад този прякор се крие някаква друга личност.

— Откъде разбра, че Ковача се крие точно тук?

— Ами леля ми живее в този блок. Случайно го видях веднъж. Но не знам в кой апартамент е точно.

— А така, добре ме нареди сега!

Впрочем, Никита не се разстрои чак толкова от тази неприятна новина. Щеше да стои тук колкото трябва, но ще дочака появата на Ковача. Всичко останало беше въпрос на сръчност и бързина.

Призори, към четири сутринта, се появи бял микробус и спря пред входа, в който живееше Ковача. От него изскочиха четирима с униформи на спецназ и автомати в ръце и се юрнаха вътре.

След около десетина минути се появиха отново. С пленник. Мъкнеха завързан мъж.

— Мамка му! Това е Ковача! — ужаси се Кузя.

— Ти ли го предаде? — с ехидна усмивка попита Никита.

— Абе ти луд ли си, верно! — възмути се мутрата. — Не съм, честен кръст!

— Добре де, успокой се. Не само ти имаш леля в този блок в крайна сметка.

— Ченгета гадни! — злобно прецеди през зъби Кузя.

— Мислиш ли, че са ченгета? — попита Никита.

— Че какви други може да са?

— Ами ако само са се дегизирали като такива?

Напъхаха Ковача в микробуса. Момчетата с автоматите също скочиха вътре. Возилото потегли към изхода на двора.

— Ние сме след тях — осведоми Кузя Никита. — Засега не включвай фаровете.

Кузя пое по петите им много професионално. Изчака ги да свият зад ъгъла и да изчезнат от погледа им и чак след това потегли. Излезе на шосето, по което отпратиха онези.

Стигнаха до околовръстния път и продължиха да карат плътно след тях. После свиха по някакъв черен път.

— Мамка му, че те отиват на сметището — каза Кузя.

— На кое сметище?

— Абе на това, на Кочумското. Миналия път са го държали там. И сега пак го карат натам…

— Знаеш ли как да стигнеш до него? — попита Никита.

— Да.

— Спри тогава. Сами сме на пътя — колата ни бие на очи.

Никита силно се надяваше, че неизвестните похитители на Ковача не са забелязали бялата лада по петите си.

— Приемай стоката, Жорик-мажорик!

Иля Кривокон със засилка бутна завързания пленник във фургона на пазача.

Миналия път замалко да види сметката на Жора от яд. Напил се като прасе и оставил двама клошари да пазят Ковача. А онези оплескали работата. За което си изкараха боя, естествено. Абе да вървят по дяволите клошарите. Лошото беше, че Ковача им се изплъзна.