Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— А защо тези смотаняци искаха да те отвлекат?

— Не са смотаняци. Те са мутри…

Добре че му каза. Иначе той нямаше да се сети с кого си има работа, нали! Ха-ха…

— И какво искаха от теб?

— Дълго е за разказване.

— Ами аз за никъде не бързам.

— Общо взето, има една мутра тука. Моята приятелка му е сестра. Игнат се казва. Прякорът му е Ковача. Някакви мафиоти го преследват. И при Ина идваха. А аз точно тогава бях при нея. Опитваха се да изкопчат някаква информация от нас. Но аз даже нямах представа къде е Игнат. После се появи някакво момиче, което знаеше всичко, и те я отведоха със себе си. А в мое присъствие двама от тях казаха къде ще държат Игнат, като го намерят. Разказах това на приятелчетата му. Те се юрнаха да го спасяват и ги направили на решето всички.

— Имало е засада?

— Да, попаднали в засада. Сега мислят, че нарочно съм ги подлъгала да отидат там.

— Подвели са те.

— Да, знам. Сега ме преследват.

Мила се изплаши. Под въздействието на наркотика страхът й се засили още повече. Тя закри лицето си с ръце, метна се на дивана и заби глава във възглавницата.

Никита я покри с едно одеяло. Остави я да полежи и да се поуспокои. След няколко часа тя се съвзе и отново можеше да говори.

— Какво да правя сега?

— Странен въпрос — сви рамене той. — Мъжът ти нали е преуспяващ бизнесмен, пътува с охрана. Да наеме и на теб телохранители.

— Но нали трябва да му кажа за всичко…

— Ами какъв е проблемът?

— Страх ме е… Страх ме е да му кажа. Не трябва да знае за това!

— Ами тогава сама се обади на някоя частна охранителна фирма и им кажи, че ти трябва охрана.

— Къде мога да намеря такава фирма?

Преди да й отговори, Никита се замисли. Преценяваше всички плюсове и минуси.

— Ами честно казано, моята фирма се занимава горе-долу със същото. Имам лиценз.

— Страхотно! — оживи се Мила и го погледна с надежда за помощ. — Видях как набихте мутрите. И като гледам, сте добър човек, имам ви пълно доверие. Стига, вие Никита, да се съгласите…

— Добре де, мога да се заема с това. Но нали разбираш, услугата няма да е безплатна.

В крайна сметка дейността му бе регистрирана официално, само че не изкарваше нищо, беше на загуба.

— Колко искате?

— Ами, мисля, че петстотин долара на ден ме устройват.

— Само толкова ли? — Мила бе приятно учудена.

Значи петстотин долара на ден бяха малко. Но Никита не качи цената. По принцип и това му беше достатъчно.

И все пак добави още някои разходи.

— Ще поемеш и разходите за видеокамерата…

— Защо ви е видеокамера?

— За да наблюдавам площадката пред апартамента ти. И ако евентуално има някаква опасност, да реагирам моментално.

— Значи ще ме пазите от вашия апартамент?

— А ти какво мислиш, че ще кисна у вас? Искаш да си имаш проблеми с мъжа си ли?

— Ами не…

— И аз това казвам. Затова ще наблюдавам апартамента ти оттук.

— Че аз и носа няма да си покажа навън.

— Ами чудесно.

— А пък Ловеца ще очисти Игнат и всичко ще си дойде на мястото.

— Какъв Ловец? — не я разбра Никита.

— Не знам кой е — сви рамене Мила. — Знам само, че също е мутра и с Игнат са във война. Май нещо, свързано с наркотици.

— Ловеца, казваш… — измърмори си под нос Никита.

Възможно ли е да е същият онзи Ловеца? Мутра… Занимава се с наркотици. Всичко съвпадаше.

Тази гадина бе съсипал живота на Марта. Заради него, копелето, беше започнала да убива. Заради него трябваше да убие родната си сестра. А после бе изчезнала. Безследно. Може би угризенията на съвестта я бяха накарали да сложи край на живота си. Никита не можеше да живее без нея. Страдаше, измъчваше се. А тази гадина си живееше живота и не му пукаше за нищо. Че и гангстерски войни ще ми води. Герой…

Трябваше да се добере до него. Трябваше да отмъсти за съсипания живот на Марта.

Но първо щеше се заеме с Ковача, главатаря на мафиотската групировка, която Ловеца се опитвал да унищожи.

Никита се събуди през нощта. Цареше гробна тишина. Но някъде отдалече се чуваха тихи гласове. Едва се долавяха, но вътрешният му локатор реагира веднага.

Той моментално скочи от леглото, ръката му автоматично сграбчи пистолета от пода. С тиха стъпка, като котка, Никита се прокрадна до входната врата и погледна през шпионката.

С Мила се бяха разбрали да вземат скрита видеокамера, но засега нещата бяха само на приказки. Щеше да я поръча чак на следващия ден. Сега щеше да му се наложи да използва стария метод за наблюдение.