Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Но нищо. Иля и момчетата му успяха да го проследят и пак му затегнаха примката около врата.

— Този път лично аз ще го пазя! — сконфузено обеща Жора.

— Да бе, мечтай си! — засмя се гръмогласно Валера.

— Ние ще си го пазим — каза Коля.

Набутаха Ковача в помощното помещение. Там се намъкна и Саша Ягодкин. Затисна го с крак, за по-сигурно. Нямаше къде да му избяга сега.

Иля взе джиесема си и се свърза с посредника.

Максим се появи рано сутринта. Ловеца още не си беше отворил очите, а той вече бързаше да му докладва.

— Спецовете се обадиха. Казаха, че са спипали Ковача.

— Жив ли?

— Жив. Закарали са го на същото сметище. Този път го охраняват лично. Но са заети и молят да приберем Ковача по-бързо.

— Изобщо не ме интересува дали са заети… Искам да видя физиономията на Ковача.

— Трябва да им занесем парите. Двеста и десет хиляди долара.

— Прекалено много са — намръщи се Ловеца.

Бяха много, но нямаше къде да ходи — сделката си беше сделка. Не беше хубаво да си създава проблеми със спецовете, в противен случай можеха да вземат на мушка самия него. Момчетата бяха сериозни, не се шегуваха.

— Очистиха четиринадесет мутри на Ковача, а той си намери нови. Има ли справедливост на този свят, кажи ми!

— Да, но новите му бойци са още зелени — побърза да отбележи Максим. — Като нищо ще им видим сметката.

— С това ще се заемеш сам. Без никакви спецове.

— Както кажеш, шефе.

— А за Ковача ще отида лично — реши Ловеца.

— Правилно, шефе — одобри решението му Максим. — Ще го погледнеш право в очите тоя помияр, ще му се изплюеш в лицето и ще му теглиш куршума в челото. И там, на самото сметище ще го заровим. За какво да го караме първо тук, пък после да го връщаме обратно.

Времето е пари и трябва да се пести.

Иля и хората му успяха да се преоблекат. Смениха камуфлажните дрехи с лъскави официални костюми. Внушителният им външен вид беше в пълен контраст с планините от боклук на зловонното сметище. Не изглеждаха никак зле в сравнение с мутрите на Ловеца, които пристигнаха заедно с посредника му. Тежест им придаваха и картечните пистолети „Кедър“, а увереност… Всъщност те винаги си бяха уверени в себе си. Ако не бяха такива, нямаше да се забъркат в опасните игри, които играеха.

Ловеца взе със себе си шест добре въоръжени момчета. Всички бяха с пушки–помпи — шумно и мощно оръжие. Но Иля не смяташе, че ще се стигне до престрелка. Иначе Ловеца би повел много повече мутри.

Бе преценил правилно. Всичко се размина без инциденти.

Посредникът на Ловеца — очилатко с интелигентен вид — първо хвърли един поглед на Ковача, да се убеди, че е той. После изгледа видеозаписа на касетата, отброи четиринадесет трупа и накрая, без да проявява каквато и да било агресия, подаде на Иля луксозно куфарче, в което имаше точно двеста и десет хиляди долара. За всеки случай Кривокон преброи парите, измъкна от първата случайна пачка една банкнота и я подаде на Саша — той беше спец по валутата и определяше оригиналността на доларите не по зле от детектор. Всичко беше наред — парите не бяха фалшиви.

— Ние ще останем тук — каза посредникът на Ловеца. — Вие тръгвайте.

Иля предположи каква може да е причината, за да останат на сметището. Ще си поговорят с Ковача на четири очи, а после ще го убият и ще го заровят в планината от боклуци. Но това си бяха техни проблеми. Каквото искат, това да правят с него.

Качиха се на микробуса и потеглиха. Не беше много приятно усещането зад гърба ти да остават десетина мутри с мощни оръжия, а ти да си затворен в някакъв микробус като в консервна кутия. Но не се случи нищо, размина им се. Тръгнаха си безпрепятствено от сметището.

На Ловеца парите му се свидеха, но въпреки всичко успя да надвие алчността си. Знаеше много добре, че няма нищо безплатно на този свят. А спецназовците може пак да му потрябват.

Освен това бяха заловили Ковача. Ето го, лежеше в краката му.

Не беше онзи самонадеян, надут глупак, на какъвто се правеше при предишната им среща. Тогава този гад се държеше страшно нагло — един вид, искаше да си разчистят сметките. Пъчеше му се, размахваше небрежно ръце, а зад него като планина стояха бабаитите му с пушкала. А сега стои на колене пред него, смазан и унижен, окован с белезници. Физиономията му цялата подута и посинена — момчетата явно са потренирали малко върху него.

— Е, какво, Ковач, могат ли хората ми да работят на твоя територия?

Ловеца умираше от задоволство, че Ковача е безсилен пред него. Можеше да смаже лицето му с крак, да се изпикае върху него, ако иска, и всичко това без никакъв риск да получи куршум в челото.