Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Твоят Славян също се разприказва — каза Никита. — Той беше готов да предаде Ковача. С една дума, пускам ви и двамата, а вие се покрийте някъде. Наемете си апартамент някъде в другия край на града, намерете си работа. И стига сте се занимавали с тези мутри. Повярвай ми, нищо добро няма да видите от тях.

Никита се сети за Артьом. Съвсем зелен беше още и беше предан на Витал като кученце. Само той не го остави, когато онзи беше загазил до шия. Остана с него до край. И с какво му се отблагодари Витал? Прати му наемен убиец.

А се опита да убие и Никита. И сигурно щеше да успее, ако не беше Марта.

Марта, Марта… Кога най-после ще бъдат отново заедно…

Никита накара Кузя да паркира колата пред входа. Оставиха Ловеца в нея, а те двамата се качиха в апартамента му. Където чакаше Славян. Кузя го развърза, а онзи веднага хукна към банята да си изпере панталонките. После забърса и пода с парцал, за да не мирише. Никита излезе прав — момчето не е могло да устиска и си свършило работата в гащите.

Даде му един свой стар панталон, с който да си тръгне. След кратката нравоучителна лекция, която им изнесе, и двамата прецениха, че е по-добре да се оттеглят от групировката на Ковача. Решиха да стоят по-надалеч от него.

Никита ги изпрати и слезе пред блока. Вкара колата в гаража, затвори вратата и вдигна капака на багажника. Насреща му се облещиха изплашените очи на Ловеца.

— Какво да се прави — каза Никита, сякаш окайвайки трагичната му съдба. — Ще трябва да те убия.

— Какво съм ти направил?! — ужасен подвикна пленникът.

— Изнасилил си момичето ми.

— Аз?!

— Преди четири години. В едно малко градче в Московска област. Ти, Посечения и Валята. Срещнали сте една абитуриентка. Връщала се е от бала си. Е, сети ли се?

По сумтенето, което се изтръгна от Ловеца вместо думи, стана ясно, че се е сетил за всичко, гадината.

— Посечения и Валята вече са си получили заслуженото.

Страхът изведнъж го парализира. Дъхът му секна.

— Сега е твой ред…

Никита взе пистолета, щракна затвора и пъхна дулото в устата на Ловеца.

— Ами това е, да приключваме.

Ловеца се замята конвулсивно — сякаш вече са го застреляли.

— Добре де, живей — каза Никита. — Поне засега…

Ще го застреля през нощта. Ще го закара някъде извън града и там ще му види сметката. Засега нека се измъчва от мисълта, че ще трябва да умре заради стария си грях, за който даже вече беше забравил.

Никита запуши устата на Ловеца с един мръсен парцал, затвори багажника и излезе от гаража. След това се качи в апартамента, убеди се, че е заключил добре вратата, и реши да си почине малко.

Провървя му — успя да поспи до обяд. Събуди го звънецът на входната врата. Беше Мила.

Веднага щом я погледна, разбра, че пак е надрусана. Погледът й беше блуждаещ, усмивката — блажена.

Четвърта глава

Иля Кривокон не можа да мигне цяла нощ. А на сутринта, веднага след като си получи парите за Ковача, трябваше да отиде на работа. Но не изглеждаше нито сънен, нито изморен. Тъкмо напротив, беше свеж както обикновено и бодър като краставичка. Мисълта за тези двеста и десет хиляди долара, които бяха прибрали в джоба си, му даваше сила и енергия. Беше си доста добра печалба за четирима. Все пак бяха свършили добра работа — бяха унищожили цяла банда.

Не можа обаче да се порадва дълго на щастието си. В един на обяд научи случайно, че в района на Кочумското сметище са открити седем трупа, сред които не е нито Ковача, нито Ловеца.

Първото, което направи, беше да вдигне на крак момчетата си. Вече знаеше как да действа…

Вениамин Алексеевич Кочергин се чувстваше ужасно, идеше му да вие от мъка. Оказа се, че жена му му изневерява. Мила му изневерява… Но това беше пълен абсурд…

Той беше забелязал, че се държи някак странно още когато се върна от една командировка в чужбина. Занимаваше се с износ на цветни метали, а понякога сключването на сделки с бизнес партньорите изискваше личното му присъствие. И ето че за пореден път му се наложи да замине за една седмица в Австрия. А там хубави момичета колкото щеш. Не, не, той не изневеряваше на жена си. Той просто отпускаше напрежението в слабините си. Сексът с чужди жени за него бе чисто механично действие, нищо повече.

Но с Мила нещата стояха по съвсем друг начин. Обичаше я просто като човек и някак рядко се сещаше да прави секс с нея. Когато това се случи за първи път, той лежеше на дивана и си пийваше сладко биричка. Изведнъж тя му се нахвърли като освирепяла.