Това започна да се повтаря непрекъснато. И с всеки изминал ден сексът ставаше все по-разюздан и по-разюздан. Вече започна да асоциира жена си с развратна курва. Това го наведе на мисълта да наеме човек, който да я следи.
Двама детективи от едно частно детективско бюро се справиха чудесно с тази задача. Научиха, че Мила е била при един техен съсед вчера. Днес по същото време пак е отишла при него. Не беше трудно да се сети човек какво могат да правят мъж и жена, когато са насаме.
Вениамин не беше на себе си от ярост, беше готов начаса да убие и жена си, и любовника й. Той веднага тръгна към вкъщи, взе със себе си и Костя, личния си телохранител. Служеше му предано и вярно и винаги носеше пистолет под сакото си. Без да се замисли, щеше да го пусне в ход веднага щом му даде знак.
Мила остана при Никита около два или три часа. Интересуваше се основно от това, как мисли да я охранява.
— Всичко е уредено — каза й той. — Ковача няма да те закача повече…
Без да се впуска в излишни подробности, той й разказа за срещата си с него. Мила кимаше мълчаливо насреща. Но като че ли само го слушаше, без да разбира и думичка от казаното. И нищо чудно, беше друсана. Добре поне, че наркотикът, който бе взела, не й действаше възбуждащо, иначе щеше да се чуди как да отбива сексуалните й атаки.
Най-после жената реши да си тръгне. Отвори й вратата, но тя не можа да излезе. Сякаш тайфун влетя в коридора, помете я по пътя си и я повали на земята.
Върху Никита се нахвърли друг як мъжага и го удари с нещо тежко по главата. Изведнъж светлината угасна пред очите му.
Дойде на себе си в стаята си, беше в ъгъла до масичката на телевизора. Ръцете и краката му бяха завързани, главата му се пръскаше от болка. На дивана пред него седеше един много познат тип. Мъжът на Мила.
А самата Мила я нямаше.
Онзи позеленя от злоба, когато забеляза, че Никита идва на себе си.
— Ах ти, гадина мръсна! — развика се той. Но не се надигна от дивана, не се приближи, нито пък го изрита злобно в лицето или в корема. — Ти за балък ли ме мислиш бе, копеле гадно! — продължи да крещи съседът. — Рога ще ми слагаш, жена ми ще чукаш, а!
Крещеше като обезумял и от време на време потропваше нервно с крак. Не даде на Никита да каже нито думичка в своя зашита.
До него, с гръб към вратата на хола, стоеше някакъв тип в скъп костюм и държеше жертвата на мушка. Семейната драма, която се разиграваше в момента, изобщо не го интересуваше. Но беше готов да натисне спусъка веднага щом му наредят.
— Сам си го изпроси! — заключи мъжът на Мила след истеричната тирада и погледна горилата си.
— Простреляй го в топките! — нареди му.
Дулото на пистолета започна да слиза бавно надолу.
Никита беше в пълен шок. Щяха да го прострелят за тоя дето духа, ще го кастрират като някакъв уличен помияр…
Телохранителят вече беше готов да натисне спусъка. В този момент Никита забеляза някаква сянка зад гърба му. Някой го удари отзад. Той изпусна пистолета и губейки съзнание, започна да се свлича на пода.
В стаята се появиха някакви мъже. Бяха трима. Никита ги позна — бяха същите онези, които отвлякоха Ковача и го предадоха на Ловеца.
— Между другото, не е хубаво да си оставяте вратата отворена — равнодушно каза главният сред тях.
И тримата изглеждаха доста внушително и представително, облечени със скъпи двуредни костюми и тъмни слънчеви очила. А пистолетите в ръце им придаваха още по-голяма тежест — същински агенти на ЦРУ.
Сега пък се паникьоса мъжът на Мила.
— Този е чукал жена ми. — Той посочи Никита, сякаш оправдавайки се.
— А това са си ваши проблеми — отвърнаха му сухо.
— Не съм чукал жена ти — твърдо заяви Никита. — С нея имаме делови отношения.
Онези тримата стояха мълчаливо и не му пречеха да обяснява. Дори напротив, с многозначителното си мълчание сякаш го подканваха към откровеност.
— Жена ти се е забъркала в голяма каша. Заради наркотици. Поне знаеш ли, че се дрогира?
Мъжът на Мила кимна утвърдително. Да, май беше в течение на проблемите й с наркотиците.
— Забъркала се е наистина в много неприятна история. — Така беше. И виновниците за тази история в момента му бяха на гости. Той реши да му го каже: — Твоята Мила я търсят мутрите. За да я накажат. Подвели са я. Ето тези. — Никита кимна към мъжете в стаята.
Беше му абсолютно безразлично как ще приемат думите му.
Поне главният не се разсърди.
— Мила ли? — сякаш се сепна той. — Дето има приятелка Ина.
— Точно така.
Читать дальше