Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

А времето си минаваше. Ръцете и краката на Ковача започнаха да отичат, кръвообращението им се наруши. Работата можеше да стигне и до гангрена. А освен това беше страшно гладен и жаден. Поне малко водичка да можеше да си пийне. Само че водичката криеше и някои рискове — и без това вече му се пръскаше пикочният мехур.

Навън вече беше тъмно, когато някой влезе в апартамента. Дано да е от неговите момчета. Кузя и Слава знаеха къде се намира тайното му убежище. Може пък още някой от групировката да е в час с нещата.

Но не, не можеше да е приятел. Някой друг беше, някой от враговете му. Включиха лампата, в стаята стана светло. Ковача видя неочаквания гостенин. Да му се не види, онова момче. С черни дънки, черна риза, черно яке. И очите му черни.

Без да обръща никакво внимание на Ковача, той влезе в стаята, седна в креслото и сложи един голям черен пистолет на ниската масичка за вестници. След това извади кутия „Марлборо“, издърпа цигара, пъхна я в устата си, поднесе запалката и я запали. Дръпна дълбоко. Чак след това, сякаш съвсем случайно, забеляза Ковача.

— Пак ли са те сгащили? — попита някак небрежно.

Ковача започна да мучи — демек, свали ми скоча от устата.

— Да, сгащили са те. Нещо не ти върви.

Момчето сякаш не забелязваше напъните му и продължи да се подиграва.

— А тези защо лежат до тебе? — кимна към Кузя и Славян. — Какво, да не би да им харесва? Ами нека си лежат тогава.

Пак си дръпна дълбоко и пусна струйка дим към тавана.

— А ти знаеш ли, че на ей този тук — посочи той Кузя — леля му ти е комшийка и живее в блока. Видял те случайно и чисто приятелски реши да ми сподели къде се намираш. А иначе не е лошо момче. Много е точен. Помогна ми да те освободим. И изобщо… Недей да го закачаш, става ли? Остави го да си живее живота човека. Обещаваш ли?

Ковача закима утвърдително.

— Сигурен ли си?

Той закима толкова бързо, че чак щеше му се завие свят.

— Ами да ги пуснем да си ходят тогава, нали така? И двамата да си вървят. Те и двамата са точни типове.

Момчето се приближи първо до Кузя. Извади нож и преряза въжетата. След това освободи Славян.

— Хайде, изчезвайте оттука — без капка злоба ги прогони той.

Когато чу, че входната врата се затръшна след тях, каза на Ковача:

— И ти като че ли не си лошо момче.

И излезе от стаята. А на Ковача му се стори, че си тръгва, и се изплаши.

Но момчето се върна. Донесе бутилка водка, минерална вода, пръчка суров опушен салам и буркан кисели краставички. Изглежда, бе ходил до кухнята и бе опустошил хладилника му. Сложи мезетата и пиенето на масата и пак повтори:

— Не си лошо момче. Искам да ударим по една водка с теб.

Отиде до Ковача, наведе се над него и преряза въжетата на ръцете и краката му.

— Мини през тоалетната, ако искаш. Ще те изчакам.

Ковача можеше да му вкара едно кроше, без да му мисли много, но естественото поведение на момчето му вдъхваше доверие. И кой знае защо, даже не му се сърдеше.

Освен това си беше опасничко да си имаш вземане-даване с него — стреляше като бог.

Сваляйки скоча от устата си в движение, Ковача хукна към тоалетната. Облекчи се — беше по-хубаво и от секс. Излезе от тоалетната и надникна в кухнята. Нямаше никого. Отиде до тайника си, извади бързо пистолета си — старото вярно ТТ — и се върна с него в хола.

Не му се искаше да си цапа ръцете с това момче, но щеше да се наложи. Законът на джунглата беше такъв — ако не убиеш, ще те убият.

Но когато влезе в хола, момчето не беше там. Изведнъж усети някакво движение зад гърба си и нещо твърдо се вряза между лопатките му.

— Ку-ку, аз съм! — чу познат глас. — Ти какво, да не смяташ да режеш салама с пистолет?

— Писна ми вече от тебе! — тежко въздъхна Ковача.

— Дай пушкалото насам.

Момчето му взе пистолета и го сложи да седне зад масата. После сам седна до него. Намигна му добронамерено, почти приятелски.

— Сипи по едно.

Ковача напълни чашите.

— За мира в целия свят!

Момчето небрежно се чукна с него и обърна на екс чашата.

— Между другото, казвам се Никита — подхвърли сякаш просто ей така. — Честно казано, и аз не съм лошо момче. Питай Краля за мен, ако искаш. Той ще ти каже, че Никита е точен човек.

— Кого да питам?

— Краля. Чувал ли си за него? Един от кръстниците на мафията.

Ковача знаеше много добре кой е Краля. Беше един от най-големите престъпници под закрила в столицата и много уважаван човек.

— Познаваш ли го?

— И той ме познава. Хайде да пием за него, за Краля.