Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Бива си го момчето! Със самия Краля се има. С една дума, не е някой сульо от улицата, а и стреля добре.

Никита се издигна още повече в очите на Ковача след втората чашка. А след третата той беше готов и живота си да даде за него.

— Честно казано, не обичам да убивам — каза Никита. — Но виж, Ловеца бих го очистил с чиста съвест. Но уви… — Разпери ръце безпомощно.

— Ама ти не го ли уби? — учудено попита Ковача.

Толкова се бе надявал…

— Не, стана гаф. Издънка. Спецовете го прибраха. Онези същите, които прибраха и теб.

— Ама че смотаняци.

— Не са смотаняци те. Нали ти казвам, спецове са. Все тая им е кого ще убият, стига да им платят. С една дума, дадоха ми телефона си.

— За какво?

— Искат да направите сделка.

— Каква сделка?

— Ти им цакаш, а те виждат сметката на цялата банда на Ловеца.

Предния ден му се бяха обадили от прокуратурата. Призоваха го да се яви при следователя, за да даде показания по едно заведено дело. В случай на неявяване го заплашиха, че ще му пратят вкъщи взвод омоновци. Не отговаряли за последствията.

Затова днес се стегна за път. Пак тръгнаха с три еднакви коли. В две от тях имаше по четирима бойци, а в колата на Ловеца пътуваха двама телохранители. Този път той седна в първата. Но за това не знаеше никой, освен тези, които го съпровождаха.

Колата на Ловеца потегли и спря пред портите, които автоматично се отвориха пред нея.

— О, ее! — викна изведнъж шофьорът.

Ловеца погледна напред и извика още по-силно от ужас.

Директно срещу тях по правия път се носеше тежкотоварен камаз, който вместо да намали скоростта, даваше колкото се може повече газ. Сблъсъкът беше неизбежен.

Зад волана на камиона нямаше никого — това беше последното, което Ловеца видя преди смъртта си. Зад волана може да е седял призракът на онзи същия тип, който искаше да му отмъсти за момичето си. И ето че му отмъсти. Това беше последното, което си помисли, разделяйки се с живота си.

Камазът смачка първия джип, помете по пътя си и втория, после гръмна оглушителен взрив. Но Ловеца вече беше мъртъв.

Ковача с треперещи ръце подаде куфарчето с парите на спеца. Онзи го взе, отвори го, хвърли едно око на пачките с долари и доволно му кимна.

— Както се разбрахме, нали?

— Точно триста хиляди са…

По телевизията съобщиха, че в резултат на изключително мощна експлозия е загинал известният бизнесмен Кучин. Това било установено със сигурност. Колко души от свитата му са загинали, засега не се знаело точно. Взривът разкъсал труповете им на парченца.

Спецът твърдеше, че са загинали точно десет мутри. А Ковача нямаше никакво желание да спори с него…

Онзи си взе парите и изчезна. Ковача и двама от бойците му се качиха в колата и потеглиха. Вече наближаваха блока му, когато той видя Никита. Вървеше по тротоара. Беше сам и невъоръжен. Поне в ръцете си не държеше нищо. А какво имаше под якето си, беше вече друг въпрос.

— Спри — нареди Ковача на шофьора.

Колата спря до Никита.

— Качвай се.

— А не, по-добре ти слез.

Ковача слезе от колата.

— Е, какво, вече не ти трябвам, нали така? — попита Никита.

— Ако си говорим честно, по-добре никога повече да не те виждам, братле — направи недоволна гримаса Ковача.

— И аз не изгарям от желание да се виждаме.

— Тогава за какво си дошъл?

— Ами да те погледна в очите.

— Защо?

— Да видя дали не плуват корабчета в тях.

— Е, и какво, виждаш ли корабчета?

— Май няма. Като че ли нямаш намерение да ме закачаш.

— Правилно. Изпотрябвал си ми.

Ковача наистина нямаше намерение да пипа Никита. И Мила бе оставил на мира. Спецът му бе обяснил, че са я подвели нарочно.

— И ти на мен също.

Никита му се усмихваше уж добродушно, но в очите му имаше скрита заплаха. Току-виж я изпълнил. Абе да върви по дяволите! При всички случаи е по-добре да се държи по-надалеч от него.

— Ами по живо по здраво тогава.

— По живо по здраво.

Ковача тъкмо имаше намерение да седне в колата, когато Никита сякаш, без да иска, му каза:

— Ами… има и още нещо.

— Какво?

— С Ловеца влязохте във война заради наркотици, нали?

— Е, и какво?

— Лоша работа са наркотиците. Ето, и Мила се е пристрастила към тях.

— И какво от това?

— Лоша работа са наркотиците — още веднъж подчерта Никита и го изгледа така, сякаш щеше да му избоде очите.

— Лоша са, така е — кимна Ковача.

— Затова не трябва да ги има. Занимавай се с охрана, с проститутки, просто с бизнес, но недей с наркотици.