Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Беше му все едно как изглежда. Имаше пари, а в този свят парите решаваха всички проблеми.

— На мен точно кръчма ми трябва — безгрижно потупа младока по рамото той. — Хайде, братле, ела да ми покажеш къде сервират тука миди с мармалад.

— Миди с мармалад ли? — ококори се учудено момчето.

— Да, с мармалад, от краставички. Е, стига де, не се стягай, просто се пошегувах. Но ако поискам… — Извади небрежно от якето си дебел портфейл, отвори го и му показа, че е пълен със стодоларови банкноти. — Ако поискам, ще ми сервирате и омари, а и скариди със заливка от отвратително кьопоолу.

— Да, да, разбира се… — закима момчето.

— Целият клуб е ваш?

— Целият, от край до край.

— Браво, поздравявам ви!

Никита им завидя, но не със злоба. Просто би се радвал, ако можеше да бъде на тяхно място.

— Отдавна ли сте го отворили?

— И седмица няма още. Тепърва започваме да набираме скорост.

— Като гледам, с широк размах сте действали.

— Меко казано. Да знаеш само колко пари и усилия сме вложили тук, братле!

— Ами предполагам. И как върви?

— Пу-пу, да чукна на дърво, засега добре — каза Антон и чукна няколко пъти по дървената маса.

— Пуснахме телевизионна реклама, привлякохме няколко известни артисти за клипа — сподели Елдар. — И нещата веднага тръгнаха. Вече имаме постоянни клиенти. Вярно, засега платежоспособните са малко.

— Смятайте, че сте спечелили още един платежоспособен клиент. — Никита се посочи с пръст и се засмя.

Антон и Елдар също се засмяха. Един вид, разбраха шегата му. Именно шегата. Че какъв платежоспособен клиент може да бъде той? Той е просто един бивш състудент и това е.

— Какви са тези важни клечки там? — Никита посочи компанията в сепарето.

— О! Тези са големи! — Елдар повдигна очи нагоре.

— Какви по-точно.

— Бандито-гангстерито.

— Убиванто-ограбванто — в същия дух го попита Никита.

— За убиването не знам, но не мисля. Голям човек е, веднага си личи.

— Той какво, да не ви пази гърба?

— Точно така, позна.

— Не е толкова трудно да се досети човек. Че вие му се кланяхте като на бог.

— Е, стига де, не му се кланяме — обидено заяви Антон. — Това е просто жест на уважение.

— Ясно, рекетът и уважението към мутрите е неотменна част от съвременната икономика — подсмихна се иронично Никита. — Но в университета не ни учат на това.

— Не ни учат — кимна Елдар. — Налага се да се учим от собствен опит.

— Изнудвал ви е, нали? Измъчвали са ви с нагрята ютия върху гърдите и поялник в задника.

— Глупости, няма такова нещо. При нас всичко е цивилизовано, културно. Ние сами го поканихме.

— Точно така, сами го поканихме — добави Антон. — Че иначе кой знае какви вандали щяха да ни се паднат, а после ходи си чукай главата.

— Големи умници се извъдихте, ей… А тези според вас не са вандали, така ли?

— Не, какво говориш! Те са много сериозни хора, не са някоя върлуваща шайка разбойници.

— Ще ме уморите от смях, момчета. Поне от кои са тези бандито-гангстерито?

— Как от кои?

— Ами в смисъл — от коя групировка са: солнцевската, измайловската, дългопрудненската, балашихинската, коя.

— Ами не са в никоя. Те са независими.

— Откъде са?

— Даже не знаем — присви рамене Антон. — Ей така, случайно се запознахме.

— Никой ли не ви ги препоръча?

— Че какво, да не би да има пазар за гангстерски услуги? — заядливо каза Елдар.

— Е, не е точно пазар. Но има някои авторитетни хора, които можеха да ви ориентират как стоят нещата. Даже към мен можехте да се обърнете. Щях да ви свържа с един много голям бос. И нямаше да имате никакви проблеми с охраната.

— Ама ти какво, да не би да си от онези, мутрите? — предположи Антон.

— По принцип не. Но познавам някои хора.

— Добре де, остави сега това. Тези ни устройват — каза Елдар, сякаш приключвайки темата. — Сериозни хора са, веднага си личи.

— Ето, виж сега какво ще стане! — Антон посочи входната врата.

В ресторанта влязоха трима бабаити с кожени якета. Антон стана от мястото си и с делова походка се насочи към тях.

— Имай предвид, че отворихме съвсем наскоро — обясни Елдар. — Такива сериозни момчета като тези започнаха да ни посещават всяка вечер. Нашите закрилници изобщо не се церемонят с тях, моментално ги разкарват. Ето, сега ще видиш.

Антон се приближи до „сериозните момчета“ и ги попита нещо. Онези му отговориха. Той им показа сепарето — един вид, ето ги компетентните хора по този въпрос, обръщайте се към тях.