Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Вчера взеха парите, днес щяха да ги изхарчат — за пиячка, за кльопачка, за някоя касета с порно и за жени. До насита щяха да се повеселят с момчетата.

Кубика даже не закуси. Облече се и излезе.

Мазето, в което се събираха, беше само на две пресечки от тях. Но така и не успя да преодолее разстоянието до там. Изневиделица пред него изскочиха три мутри с дънкови елечета на голо и започнаха да го налагат. Докато Кубика разбере какво става, го повалиха с удар на колене. И тутакси му вкараха един шут в тила. Той инстинктивно прикри лицето си с ръце и падна по корем. Ударите се сипеха от всички страни — налагаха го по бъбреците, по гръбнака.

Обърнаха го на една страна и започнаха да го ритат в корема. След това го сграбчиха за косата, сложиха го на колене, махнаха дланите от лицето му и започнаха да му вкарват крошета, сякаш е боксова круша. След минута цялото му лице беше в кървави отоци и цицини.

Не можеше да се съпротивлява — нямаше сили. Не загуби съзнание — по принцип издържаше на бой. Но започна да му причернява пред очите. Тъкмо вече губеше съзнание, и изведнъж ситуацията рязко се промени. Отнякъде се появиха неговите момчета — Хлебарката, Пукотевицата, Валето и Дамаджаната. На тези бичмета им отиваше най-много да работят или като товарачи на някой док, или като бойци в някое кеч шоу.

Те се юрнаха срещу тримата нещастници, които го пребиха — фрас-прас, и ги повалиха на земята. Сега на тях им чупеха кокалите. Кубика се надигна от земята. Страшната му ненавист го изпълни със сила и той с див вопъл се нахвърли върху тях. Би ги, докато не се изтощи напълно. Спряха да ги налагат. Онези тримата бяха прегърнали асфалта в пълно безсъзнание. На същото място, където вчера лежеше тежкоатлетът с беемвето. Дали пък не бяха изпратени точно от него? Най-вероятно…

— Ама че изроди, мамка му! — Кубика нанесе здрав ритник на безчувственото тяло в краката си, за да изкара докрай яда си.

— Големи наглеци, верно! — недоволно избоботи Хлебарката.

Малките му очички присветваха от злоба. Беше точно момче, не беше и глупав. Як като бик, а реакциите му — бързи. Да пребие някого, за него беше детска игра.

Търговеца, Пукотевицата и Валето бяха замесени от същото тесто. С такава банда зад гърба си Кубика никога нямаше да закъса. На Нурик и Секса също винаги можеше да разчита. Не бяха толкова силни в ръкопашния бой, като останалите, но можеха да пуцат много добре с пистолет. А куршумът, за разлика от юмрука, никога не прощава.

— Верно, много са нагли — съгласи се Валето. — ’Що те нападнаха бе, Кубик?

— Ами вчера смачках мутрата на един. Явно ги е пратил да си отмъсти.

— Да, определено добре са те подредили, като гледам — каза Дамаджаната, оглеждайки подпухналото лице на шефа си, и неодобрително поклати глава.

— Така е, яко са те ступали — кимна Пукотевицата. — Момчетата не са кои да е. От групировката на Сивия са.

За момент настъпи напрегнато мълчание.

Предния ден Кубика се бе сбил с една от мутрите на Сивия, а днес го посиниха от бой за това. Можеха да го пребият до смърт, ако момчетата му не се бяха появили навреме. Не им бе провървяло на биячите на Сивия — направиха ги на пихтия. Но те можеха пак да отговорят на удара и следващия път нямаше да тръгнат да се бият с голи ръце. В действие щяха да влязат пушкалата.

— Абе майната им на тези мръсни говеда!

Сякаш за да потвърди казаното, Кубика с все сила изрита в главата единия от бабаитите. Начаса ритник получи и просналият се до него — Хлебарката се постара. Третия го шутира Пукотевицата. По веднъж ги изритаха и Валето, и Дамаджаната.

— Хайде, да се омитаме в мазето — каза Кубика и всички тръгнаха след него.

Там вече ги чакаха Търговеца, Нурик и Секса. С тях имаше и две гаджета: Гуля и Юля — и двете курви.

— Айде разкарайте се оттука! — озъби им се Кубика.

Не му се занимаваше с жени точно сега. Но виж, чашка водка нямаше да му се отрази никак зле. Ето, от пълния плик на Секса се подаваше гърлото на бутилчица. Успял беше вече да си дръпне, изродът.

Мазето беше малко тесничко, но пък сухо и прохладно — за лятото беше идеално. Беше си голяма дупка, ама пък имаше осветление и къде да се седне. Цялото обзавеждане се състоеше от продънен диван, стара кушетка и кресло с толкова протъркана тапицерия, че беше цялата на дупки.

— С една дума, кофти работа — каза Кубика, когато всички седнаха около него. — Без да искаме, го закачихме Сивия. Сега няма да ни остави на мира. Ще се опитат да ни докопат и мутрите, и ченгетата.