Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Никита видя как мутрите влязоха в сепарето на важните клечки. Понечиха да седнат, но нещо ги спря. Босът насреща им мълчеше, но суровият му поглед сякаш ги сравни със земята. Очите му излъчваха неимоверна сила. Мутрите се почувстваха много неудобно.

Казаха нещо, но онези даже не им обърнаха внимание, и те си тръгнаха.

— Така е винаги — гордо заяви Елдар. — Стига Леонид Иванович да ги погледне, и вече им се разтреперват мартинките. Тръгват си с празни ръце. И няма никакви саморазправи след това. Всичко минава кротко и мирно, без да се пролива кръв. А ти казваш, че напразно сме го поканили.

— Не съм казал такова нещо — сви рамене Никита.

Леонид Иванович — колко тежко звучи само. Той очевидно беше борец тежка категория и дори да бе по-голям от Елдар, то беше най-много с няколко години. А той ще ми го нарича по име и фамилия, сякаш е някоя важна особа. Не, нещо не му харесваше на Никита този Льончик. Всъщност какво го засягаше?

Елдар сякаш прочете мислите му и каза, като че ли оправдавайки се:

— Освен това ще ни взема само петнадесет процента от оборота.

— Точно в това е проблемът, че са само петнадесет — неодобрително поклати глава Никита.

Сякаш някой свише му подсказваше, че приятелчетата му от университета са загазили много сериозно. Сега бяха в добро разположение на духа, но това беше така, защото още не знаеха къде зимуват раците. Но им предстоеше да разберат.

Падна им се някакъв много опърничав тип.

Льончик Цибин, по прякор Кубика, го спипа точно когато онзи слизаше от колата си. Имаше вид на голям тузар — със златен ланец на врата, окичен със скъпи пръстени по ръцете, най-малко за около хиляда долара. Портфейлът му — претъпкан с мангизи. Хлебарката забеляза това, когато онзи плащаше на касата.

И колата му беше гъзарска — „Ауди 80“, най-много на три години. За деветдесет и втора година тази кола си беше суперлукс.

Мъжът тъкмо седна в колата и Търговеца изскочи от тъмнината, нахвърли му се с цялата си тежест и го натика в купето. Онзи започна да се дърпа. В този момент се появи и Хлебарката. Отвори широко задната лява врата, мушна се вътре и също го нападна. Удари го веднъж с бокса по главата и онзи загуби съзнание. Но не за дълго. Докато претърсваха джобовете и колата му, онзи се свести. Вместо да си лежи кротко, започна да буйства. Изведнъж се дръпна назад, засили юмрук в главата на Търговеца и той директно загуби съзнание. Но мъжът не се спря дотук — тръгна да атакува и Хлебарката. Хлебарката обаче беше подготвен и така го фрасна с бокса по кухата лейка, че онзи опъна краката. В истинския смисъл на думата. Направо го прати в гроба.

Преджобиха мъртвеца, взеха всичко ценно от колата и драснаха. И то навреме. Към тях вече се набираха две мутри, но не успяха да ги стигнат — бяха много тежкотоварни и не можеха да тичат бързо.

Но дори и да ги бяха настигнали, щяха да им видят сметката. Кубика беше предвидил всичко. Той, Хлебарката и Търговеца бяха ударната сила, Нурик и Секса бяха на пост, а Пукотевицата, Валето и Дамаджаната им прикриваха гърба. Бяха добре въоръжени — с две ТТ-та и една гаубица, тоест късоцевна пушка. Но дори и без оръжие можеха да направят на кайма всеки — да не им се мяркаш много пред очите, че току-виж си изял боя. Хлебарката и Търговеца бяха много здрави момчета, Нурик и Секса не чак толкова, но пак се биеха добре.

Днес направиха голям удар. Задигнаха почти седемстотин долара, две хиляди и петстотин рубли, един скъп часовник и златен ланец. Плячката беше солидна и освен това не бяха оставили никакви следи. Обирът беше обмислен много добре. Сложиха си навреме маските, памучните ръкавици, никъде не се закачиха с дрехите си, нищо не изпадна от джобовете им. Само дето, без да искат, очистиха онзи. Но Хлебарката веднага хвърли бокса в канавката.

Разделиха си парите, часовника и ланеца и ги прибраха на сигурно място — имаха си специален тайник за целта, който вече беше препълнен с какви ли не дрънкулки от сорта. Все пак това не им беше първият обир, вече над десет години се занимаваха с това.

Уловът винаги бе добър. Вярно, трупът им бе първият, но какво да се прави, във всяка работа стават грешки.

Свиха една трева с момчетата, всеки си дръпна по малко и си тръгна към къщи.

Кубика беше чел някъде за престъпниците. Прибирал се един такъв като него след обир с убийство. И горкичкият, целият треперел от страх — шубе го било да не го хванат ченгетата. В статията ставаше дума и за морален аспект. Дори не бе разбрал какво означава „аспект“ — явно е някаква сложна дума или прякор… Абе пълни глупости.