Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Абе кой си ти, че ще ми даваш акъл какво да правя! — ядоса се Ковача.

— Ами никой…

— Тогава защо се бъркаш там, където не ти е работа?

— Не ти се бъркам — сви рамене Никита. — Просто те предупреждавам. Да не се сърдиш после.

— ’Що не се разкараш оттука, а?

— Благодаря за съвета.

Никита се усмихна лицеприятно, обърна се и тръгна напред.

— И да не съм те видял повече! — още по-ядосано викна Ковача.

— Не се притеснявай, няма да ме видиш… — отвърна Никита, без да се обръща.

Ковача наистина нямаше да го види никога повече. Дори и да се захване сериозно с наркотици. А по всичко личеше, че нещата вървят натам. Все пак не беше воювал за тоя дето духа с Ловеца. А и с колко пари се изръси за него.

Но на Никита му беше все едно с кого е воювал. Изобщо не го интересуваше колко и на кого е платил. Но беше длъжен да го предупреди. А пък той да му мисли.

Никита спря колата в двора на блока си, слезе от нея, тръгна към входа и замалко да се сблъска с един двуметров бабаит, облечен в строг двуреден костюм.

— Аа, Никита!

Мъжът на Мила подаде глава иззад широкия гръб на телохранителя си. На лицето му беше изписана доволна усмивка, сякаш вижда най-добрия си приятел.

— А! Ти ли си! — със същия тон му отвърна Никита. — Извинявай, но не знам как се казваш.

— Вениамин.

— А защо си толкова доволен, Вениамин?

— Ами вече знам всичко. Нямам претенции към теб.

— За сметка на това аз ще имам.

— Това пък защо?

— Ще имам, ако се държиш лошо с Мила.

— Край, предавам се! — Вениамин се усмихна добродушно и вдигна ръце. — С Мила нещата са наред. Настаних я в една частна клиника на лечение. Всичко с нея ще е окей.

— Браво на теб! Страшен мъжага си, Вениамин.

Никита го потупа фамилиарно по рамото и сякаш моментално забрави за съществуването му. Придаде си угрижен вид, подмина го и съпроводен от учудения му поглед, се скри навътре във входа.

Алочка се боричкаше едновременно с двама. И тя, и нейните любовници бяха надрусани.

Секспиринът беше много готино нещо. И най-важното бе, че се пристрастяват едва ли не от първия път. Не беше задължително да се боцкат с него. Коктейлът „Жар-птица“ не се възприемаше като наркотик, а от него до иглата пътят бе кратък.

Вече нямаше нужда Валерка да промива мозъците на някакви типове като Мишка и да ги уговаря. Всичко се решаваше много лесно — един коктейл „Жар-птица“, секс с Алочка и клиентът е готов.

Секспиринът се появи на пазара, откакто започна да работи за Ковача. Вървеше като топъл хляб. От него клиентите минаваха директно на хероин. От тази екстра Ковача също имаше достатъчно.

Ковача бе възстановил позициите си. Направил си бе нова групировка, която стана по-силна и от старата. И териториите си бе успял да запази, а най-важното е, че бе започнал да се занимава с наркотици. Не се страхуваше от нищо и от никого. Затова бизнесът веднага тръгна на пълни обороти.

„Жар-птицата“ беше страхотно нещо. Скоро щеше да се продава на всеки ъгъл, след употребата й всеки трети, ако не и всеки втори щеше да започне да се боцка. А най-добре щеше да е, ако може всички жители на квартала да станат наркомани…

Валерка си представи как ще се вози като баровец в луксозен линкълн, как момичетата ще тичат след него… Но някакъв шум зад гърба му го накара да слезе от облаците. Той се обърна и видя въоръжени мъже. Всички цивилни. Но той веднага разбра, че са ченгета.

Изведнъж му стана смешно. Започна да се кикоти гръмогласно. Дори ударът в ченето не можа да спре демоничния му смях. Той падна на земята и продължи да се превива от смях.

Смееше се на ченгетата — колкото и да се напъваха боклуците, не можеха да спрат „Жар-птицата“.

Валерка обаче напразно се смееше така подигравателно. Ченгетата от отдел „Наркотици“ съвсем сериозно се бяха захванали със секспирина. Ковача, мутрите му и повечето наркодилъри бяха задържани. Тайната лаборатория за производство на сивия прашец беше унищожена…

А може пък да не се е смял напразно? Може пък „Жар-птицата“ да възкръсне от пепелта като легендарния феникс? Дори и да няма секспирин, щеше да се появи нещо друго. Самоуки гении колкото щеш. И винаги измислят по нещо ново.

Трета част

Първа глава

Противникът му бе определено слаб, но за сметка на това доста упорит и настървено се стремеше да победи на всяка цена. Никита обаче тушираше атаките му с не много силни, но точни удари в главата и торса. Биеше се с ръце и крака — както е прието в кикбокса.