Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Нямам пари, за да ти платя за ликвидирането на Ловеца.

— Но Ковача има. Той ще ми плати и за Ловеца, и за бандата му.

Иля продължи да се усмихва. Но се усмихваше така, че да стане ясно, че не се шегува.

— А къде е Ковача?

— Завързахме го и го оставихме в тайната му квартира заедно с Кузя и Славик. И адреса мога да ти кажа. Ще ти оставя и координатите си. Ще ми звъннеш след някой друг ден, ще се срещнем някъде, ще поговорим. Ще решим какво да правим с Ловеца.

Иля говореше някакви много странни неща. Но на Никита не му оставаше нищо друго, освен да му повярва.

— Добре де, ще ви предам Ловеца — каза той накрая.

— Ами чудесно тогава. Къде е той?

— В гаража.

Обясни му къде е гаражът и му даде ключовете заедно с тези от колата. Иля и другарите му си тръгнаха. А след около петнадесет минути единият се появи отново.

Никита помисли, че е дошло време да си прочете молитвата. Но момчето беше дошло само да остави ключовете. Преди да си тръгне, отряза въжетата от краката и ръцете му.

— Всичко хубаво! — сбогува се сухо с него и изчезна.

Никита се приближи до прозореца и го видя как се качва в черна волга без номера. Със същата кола откараха и Ловеца.

Нищо, поне вече е наясно защо трябва да умре. Знае, че присъдата му е прочетена. Повече нямаше да се церемони с него.

— Благодаря ти, братле! — Ловеца беше толкова трогнат, че чак щеше да се разплаче.

Вече се беше простил с живота си. Във всеки случай онова момче добре го бе наредило. Като на игра бе ликвидирана цялата му охрана, бе убило и Максим. А него го напъха в багажника и го откара нанякъде.

После хвърли онова обвинение в лицето му. Казва, ще си платиш. И всичко това заради някакво си момиче, което с Посечения и Валята изнасилили преди четири години.

Посечения и Валята, казва, вече са си платили. Твой ред е.

Изобщо не се шегуваше. Можеше да го гръмне, без да му мигне окото. Но го отложи за по-късно. А след това се появи ангелът спасител в лицето на същия онзи, който залови Ковача.

— „Благодаря“ в джоба не можеш да си го сложиш — избоботи недоволно спецът.

— Колко искаш? — сепна се Ловеца.

— Николко. Ако не те спася, ми изгаря репутацията. Но виж, за онова момче може и да си платиш.

— За кое момче?

— Ти какво, тапир ли си? За онова, което замалко не те очисти.

— Аа… Ти какво, да не би вече да си го…

— А защо да протакам нещата? — небрежно сви рамене спецът. — И без това щеше да ми го поръчаш.

— Как го откри?

— Това вече си е моя работа.

— Да, да, разбирам. А Ковача?

— Ковача е жив. Не съм виновен, че ти се изплъзна. Ти го изпусна.

— Сам съм си виновен. Но трябва да се ликвидира.

— Радвай се, че теб не са те ликвидирали.

— Абе радвам се аз… Може би ще се разберем някак за Ковача, а?

— А не, извинявай, но с теб повече не искам да си имам вземане-даване.

— Защо?

— Прекалено далеч отидоха нещата. Опасно е.

Ловеца така и не разбра защо е толкова опасно. В момента не беше в състояние да мисли рационално. Едно обаче му стана ясно — този тук повече нямаше да бъде негов съюзник.

Остана много доволен, когато го закараха вкъщи цял и невредим. Ловеца му даде двадесет и пет хиляди долара — това беше цената за момчето, което толкова много искаше да отмъсти за гаджето си.

И през ум не му минаваше, че спецът може да го е излъгал.

Ковача лежеше на пода в апартамента си заедно с две от новите момчета — Кузя и Славян. Той лично ги беше избрал за групировката си. Искаше му се да си поговори с тях, да разбере как са открили тайната му квартира. Но устата му беше залепена със скоч, краката и ръцете му бяха завързани с въжета. Много здраво го бяха завързали гадовете.

Уж никой не знаеше за този апартамент. Но онези нахълтаха през нощта, завързаха го, напъхаха го в една кола и го закараха на сметището. След това пристигна Ловеца, а малко по-късно се появи и момчето, което сякаш на игра повали цялата му охрана и го отвлече. Добре поне, че пусна него.

И той се бе върнал в уж тайния си апартамент. Трябваше спешно да се обади на няколко човека, да си вземе багажа и да изчезва. Но докато се натутка, довтасаха Кузя и Слава. Разказаха му за момчето, което ги бе спасило. Така и така, казват, хвана ни той. Един вид, още от самото начало е знаел кои са и защо са в блока му. Демек, знаел всичко и за Ковача. Даже къде се крие.

Той остана с впечатлението, че момчетата се оправдават за нещо. Тъкмо искаше да ги разобличи — веднага бе разбрал, че те са го предали, — но стана засечка. Онези тримата отново нахълтаха в апартамента. Изцедиха от Кузя всичко, което знае за онова, печеното момче, и изчезнаха. Като преди това ги завързаха — него, Кузя и Славян. Нямаше кой да им помогне. Никой не идваше, никой не бързаше да ги освободи.