Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Да, така беше. Подведохме я. Но не нарочно. Мутрите наистина може да я търсят…

— Аз я охранявам — заяви Никита.

— Да, в течение сме — кимна главният и погледна оскърбения съпруг.

— Свободен си. Хайде отивай да поговориш с жена си. Хората ми ще дойдат с теб. За да не направиш някоя беля.

Помощниците му отведоха господина в дома му и измъкнаха като чувал от хола телохранителя, който не бързаше много да идва в съзнание.

Никита и главният останаха насаме.

— Казвам се Иля. — Онзи седна на дивана.

— Мен какво ме интересува как се казваш — равнодушно сви рамене Никита.

— На мен пък ми е интересно да науча ти как се казваш. Нито Кузя знае, нито Ковача. Но всички са във възторг от теб. Казват, че стреляш като бог. Гръмнал си седем души от воле.

Никита изтръпна и учудено погледна мъжа, който се бе представил като Иля.

— Като гледам, нещо си много учуден — подсмихна се спецът. — Не си предполагал, че Кузя и приятелчето му могат да се върнат при Ковача. Но те се върнаха. Не знам какво са си приказвали с него. Може да са кроили планове как да те ликвидират и да хванат Ловеца. Нямам идея, но ние им попречихме.

— Да не би пак да си спипал Ковача?

— Да не мислиш, че е много сложно? Ковача е пълен дебил. Грам мозък няма в главата си. С една дума, веднага щом разбрахме за труповете на сметището, тръгнахме към него. След няколко часа го заловихме заедно с другите две гълъбчета — Кузя и Славян. Тях, разбира се, ги познаваш.

— Познавам ги, и какво от това.

— И те те познават. Разказаха ни как набързо си видял сметката на мутрите на Ловеца.

— Между другото, къде го закара?

— Кого?

— Ловеца.

— За какво ти е?

— А на теб за какво ти е?

— Имам си сметки за разчистване с него.

— Странен човек си ти. И с Ковача имаш сметки за разчистване, и с Ловеца.

— Ами така се получи.

— Но при мен се получава така, че сега ми трябва Ловеца. Сигурно се досещаш кои сме.

— Не, не се досещам. Знам само, че не си поплювате много.

— Професионалисти сме. Занимаваме се основно с разчистване на мафиотските групировки.

— Ликвидирате ги за пари.

— Точно така, за пари. За много пари. Поддържаме връзки с някои много сериозни хора, които ни уреждат поръчките. Имаме безупречна репутация. А пък ти, така да се каже, малко я поочерни.

— Заради Ловеца ли?

— Точно така. Заради това гълъбче. Той ни даде поръчка, плати си за нея и ние си тръгнахме. А след това си се появил ти и си видял сметката на всичките му телохранители. А самия него си го отвлякъл. Помисли си какво ще си кажат авторитетите, за които току-що ти споменах.

— Дреме ми на шапката какво ще кажат.

— На теб може и да не ти дреме, но на мен за съжаление ми дреме. Длъжен съм да върна Ловеца там, където му е мястото. Ще го закарам у тях. А пък после ти си му мисли как да се добереш до него. Ако щеш, къщата му взриви, ако щеш, с автомат го гръмни. Само недей да му мяташ атомна бомба, че целият град ще иде.

— Жал ти е за града, така ли? — подсмихна се Никита.

— Жал ми е. И за града, и за хората в него. Честните хора не ги закачам. Ликвидирам само изродите. Ето ти например се смяташ за герой, защото си направил на решето хората на Ловеца. И знаеш много добре, че те не заслужават да живеят, защото са нищожества.

Никита се замисли. Не можеше да обори думите му. Иля работеше за пари, но чистеше обществото от бандитите. Никита също беше унищожил доста хора от същата категория. Излизаше, че двамата имат много общо. Единствената разлика бе, че Никита не убиваше за пари.

— Няма го вече Ловеца — каза Никита. — Очистих го.

— Къде е трупът?

— Закопах го.

— Къде?

— Където трябва.

— Ще ми покажеш къде!

— Няма!

— Точно така, няма да го направиш, защото Ловеца е още жив. И ти ще ми го предадеш. — Иля насочи пистолета си срещу него — доста убедителен аргумент. — Ще ми предадеш Ловеца — със смразяващ тон каза той. — Нали не си глупак. Разбираш много добре, че нямаш друг избор.

— Не разбирам — отрицателно поклати глава Никита. — Ще си прибереш Ловеца и ще ми теглиш куршума.

— Глупости. Защо да те убивам. Като че ли не си лошо момче. Освен това никой не ми е платил за тебе.

— Но ще ти плати. Ловеца.

За момент онзи се замисли. След малко се усмихна до ушите:

— Всъщност да, ще си взема парите от него за скалпа ти. Но няма да те убивам. И от теб ще взема. А след няколко дни Ловеца няма да го има вече.

Всичко бе толкова просто и елементарно. Но Иля беше прав. Никита нямаше друг избор. Ако им предадеше Ловеца, щеше да има поне някакъв шанс да оцелее. Иначе просто щяха да го застрелят и край.