Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Какво общо пък имат ченгетата? — изтръпна Нурик. — Нали не сме правили издънки.

— Но оставихме един труп вчера. От новобогаташите беше значи. А може и мутрата да е хвърлил топа. Сивия ще схване каква е работата, ще стовари цялата вина върху нас и ще ни изпорти на ченгетата. Зацепваш ли?

Нурик не зацепи нищо, но за всеки случай се изплаши.

— Само недей да грачиш, че току-виж някоя беля си ни докарал! — подсмихна се Кубика. — Ченгетата сега, един вид, бачкат за Сивия, ходят му по гайдата. А ние ще ги прикоткаме на наша страна.

— Ченгетата? Да ги прикоткаме? — направи кисела физиономия Хлебарката. — Ти какво, бъзикаш ли се, а?

— Да бе, бъзикам се аз! Сивия ще направи всичко възможно, за да ни притисне. Дали сам, дали чрез ченгетата — няма значение. Свършено е с нас, ако не го нападнем първи.

— Да нападнем? Сивия?

— Че какво толкова има? Виж как преди малко ги смачкахме от бой биячите му. Ако трябва, пак ще ги смачкаме.

Момчетата му бяха яки като бикове, не ще и дума. Стига са се крили по мазетата, време беше и те да се издигнат малко. Бяха силни и Сивия не можеше да се пребори с тях. Защо тогава да не го стиснат за врата още сега, докато имаха мерак?

— Ами пушкала? — попита Валето.

— Бързо мислиш, братле!

Да, така си е, пушкалата им се брояха на пръсти.

— Като за начало ще започнем с това, което имаме.

Двете ТТ-та купиха миналата година на пазара от някакъв минаващ през града спекулант. Евтино ги взеха. От него си купиха и патрони, а късоцевката сами си я направиха. Нурик имаше вкъщи една ръждясала карабина, която и без това само събираше прах по ъглите. По-големият му брат я беше домъкнал отнякъде. Взеха я, почистиха я, смазаха я и й скъсиха цевта. Стана като нова — пуца, та пушек се вдига.

— Дамаджана, я вземи да отскочиш за колата…

Дамаджаната беше от заможно семейство, старците му имаха лада шестица. Винаги когато им трябваше, я вземаха. А сега беше точно такъв момент и им трябваше спешно.

— Съвсем се е развилняла тая сган! — възмутено каза Вампира, спирайки колата до един стар пететажен блок.

— Верно, абсолютни главорези, да му се не види! — съгласи се с него Даня.

Вчера някакви говеда очистили чичо Вася — много точен тип, не си знаеше парите и редовно си цакаше на Сивия. Снощи по тъмно отскочил до магазина човекът и на излизане се натъкнал на някакви изроди. Първо го обрали, а после му счупили черепа с бокс.

Пак вчера убили и Лоса. Лоса беше на почит при Сивия, беше от биячите. И не щеш ли, някакъв си мухльо го пребил до смърт заради някаква си пикла.

Видял му сметката, мръсникът, но не го ограбил. Сивия обаче мислеше, че и двете убийства са работа на един и същи човек. Естествено, не отиде при ченгетата, за да сподели предположенията си с тях. Но нареди да се готвят за чистка веднага. Щом това мръсно копеле и изродите му пребиха Клина, Тумбака и Толята, беше време да им видят сметката на тези говеда, съвсем бяха изнаглели значи.

В блока, накъдето се бяха запътили, имаше тайна квартира, където съхраняваха арсенала на групировката. Даня и Вампира трябваше да вземат оттам около десетина пищова и два автомата. Сивия смяташе, че това ще е достатъчно, за да заличат от лицето на земята тези главорези.

Качиха се на четвъртия етаж. Вампира отвори вратата, влезе в апартамента, след него се шмугна и Даня, но не успя да затвори — сякаш ураган го връхлетя, помете го навътре в коридора и го блъсна във Вампира.

Нападателите бяха трима. И тримата огромни като скали, яки като бикове. Даня не можа да се пребори с тях. Опита се да отблъсне единия, но веднага видя нечий мощен юмрук и светлината пред очите му угасна.

Можеха веднага да очистят тези двама кретени, но пистолетите им бяха без заглушители, а пукотевицата щеше да вдигне на крак всички съседи. Разбира се, щяха да успеят да си плюят на петите, но им беше интересно да разберат какво има в тайната квартира на групировката на Сивия.

Прокраднаха се тихо зад гърба им и веднага щом онези влязоха в апартамента, Хлебарката, Търговеца и Валето нахълтаха след тях.

Пометоха ги като танкове.

— Не, ама верно, не мутри, а някакви пълни смотаняци има тоя Сивия. — Търговеца се изплю с погнуса върху единия от повалените бабаити.

Кубика влезе последен и затвори вратата след себе си.

Апартаментът беше едностаен, без мебели. В хола с олющени тапети имаше само един диван с шкафче, а до тях беше сложен огромен старинен скрин.

— Виж, какво има в него — нареди Кубика на Хлебарката и се пльосна на дивана.