Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Нищо не й направиха и я върнаха, а Кубика вече беше на свобода.

Следователят уж се кротна. Но това можеше да е само привидно. Току-виж, вече да се готви за реванш. Затова Кубика не трябваше да стои със скръстени ръце.

Сега трябваше да си присвои териториите на Сивия и да подкупи ченгетата — с една дума, изцяло да заеме мястото на боса. Тогава на следователя при всички случаи му беше спукана работата.

Хлебарката, Търговеца, Пукотевицата, Валето, Дамаджаната, Нурик и Секса — това беше цялата му банда. Нямаха грешка момчетата. Хванаха двама от биячите на Сивия, поступаха ги малко и научиха кого и как е рекетирал покойният бос. И с благословията на Кубика тръгнаха по обектите.

Повечето бизнесмени вече бяха преминали под тяхна закрила, но не всички.

Ако Кубика имаше още поне десетина биячи, много бързо щеше да се издигне на нивото на Сивия. Точно по този повод в момента разговаряше с Пачата. Тази надувка с конска физиономия имаше банда от шест човека. Някога Кубика беше във вражда с него. Бандите им бяха на нож, биеха се едва ли не на живот и смърт. Ненавистта помежду им беше голяма, но това беше преди. Както понякога се случва между мъжете, ненавистта им прерасна във взаимно уважение. И ето че сега Кубика много би желал да види доскоро ненавистните си врагове в своите редици. Здравеняци бяха момчетата на Пачата, такива в целия град на пръсти можеш да ги преброиш.

— Е, какво, с мен ли си? — още веднъж попита Кубика.

В очите на Пачата проблесна злоба, мускулите на лицето му започнаха да треперят.

— Не аз съм с теб, а ти с мен! — неочаквано заяви той и от нерви чак се надигна от мястото си.

— Не те разбрах!

Кубика имаше чувството, че ще му падне ченето. Не, не може да бъде! Този мижитурка иска да стане главен бос, а той, Кубика, да му бъде подчинен. Все едно той е очистил Сивия, а не Кубика, и разполага с неограничено количество оръжие. А пък Кубика, разбирате ли, е последна дупка на кавала.

— Че какво толкова има за разбиране? — Пачата извади цигара, поднесе я към устата си, запали и нервно запуши. — Аз ще ръководя цялата групировка, а ти ще си ми дясната ръка. Вече говорих с момчетата, съгласни са.

— За какво са съгласни?

— Да работят за мен заедно с твоите момчета. Навити са да ръководят парада в Бобровск.

Да бе! Заради същия този парад Кубика си бе рискувал главата, заради него лежа три дни в ареста. А сега Пачата, хиената нагла, иска да си приватизира всичко наготово.

— А сигурен ли си, че момчетата ти не ги е шубе? Стиска ли им? Все пак влизаме в голямата игра.

— Абе няма проблеми за това, сериозно.

— Добре — хищно се усмихна Кубика.

— Какво значи „добре“? — отново се напрегна Пачата.

— Сливаме бандите в една, ти, един вид, ще си шеф-диригент. Става ли? — Кубика сякаш говореше с най-добрия си приятел.

— Става! — важно каза Пачата.

Явно искаше да му покаже, че отсега нататък Кубика трябва да се отнася с него като роб към господар.

— Ами това е, разбрахме се. Кажи на момчетата, че ще има събрание — покорно склони глава Кубика.

— Ами ти го уреди този въпрос.

Онзи щеше да се пръсне от надуване.

Кубика винаги беше смятал, че Пачата няма нито една гънка в мозъка. Сега разбра, че тотално е деградирал. Нищо не схващаше дебилът, приемаше всичко за чиста монета. И отгоре на всичко се буташе да става главен бос и Бобровск да е в краката му.

Следващият по ред беше Капитана. Този разполагаше с петнадесет момчета в бандата. Кубика обаче имаше намерение да вземе само седем, най-добрите: Льовата, Щепсела, Артур, Кучето, Вадим, Дворянина и Серго. Те му харесваха най-много. Капитана също си го биваше. Той нямаше нищо против Кубика да му стане шеф. Признаваше авторитета му и нямаше намерение да придърпва чергата към себе си.

След това направиха събранието. Събраха се момчетата от трите банди — онези, които не се страхуваха да рискуват и да влязат в голямата игра. Получи се групировка от двадесет човека, над които стояха Кубика и Капитана, а над всички беше Пачата. Но Кубика не приемаше това сериозно. Нека се бие в гърдите, няма да е за дълго.

Пачата харесваше Кубика. Момче на място. Бе унищожил групировката на Сивия, бе намерил оръжие, бе събрал силна банда и бе притиснал здраво бизнесмените в града. И с всичко се справяше с лекота. Днес на един бизнесмен стъпи на врата, утре на втори, на трети… С ченгетата също можеше да се оправи и в градската администрация знаеше как да си пробие път. Големи планове имаше той. Пачата, де.