Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Освен това от горската база можеше да контролира не само Бобровск. На четиридесет километра от нея се намираше град Копит. Там си имаше местна мафия, която беше под шапката пак на големия бос. Но на мутрите там не им оставаше дълго да властват. Кубика си бе наточил зъбите и това градче да прилапа. Разбойническата му шайка бе решила скоро да се добере и до тези места. А обектите в Копит бяха големи, „овците“ — угоени, и имаха златна „вълна“.

— Е, не, това вече е върхът! — презрително изкриви лице Чумака.

Най-после бяха открили безчинстващите главорези, които най-нагло превзеха Бобровск. Кръстникът се безпокоеше. Все пак Сивия беше негов човек. А някакви си мизерници там изпълзели като хлебарки от дупките си и започнали да стрелят по всичко живо наред. Ако всеки нещастник вземе да прави такива чистки, когато му скимне, ще настъпи пълна анархия.

Изпратиха Чумака и момчетата му на разузнаване. Трябваше да открият главния бос на града. Ставаше най-лесно чрез биячите му, които със самочувствие се разхождаха из градския пазар — един вид, контролират нещата.

Ще видят те един ред и контрол.

— Пълна скръб са тия, честно! — обади се Стеса.

Наистина, пълна скръб. Поне да се бяха понапомпили малко въшкарите, преди да сложат кожени якета и да си обръснат вратовете. Всички бяха едни ниски, слабички. Сигурно не са ги взели в казармата заради поднормено тегло. Сто процента са анемични.

Чумака наблюдаваше сополанковците от джипа си и го напушваше смях — вървят едни такива наперени, гордо вирнали празните си глави, вратлетата им хилави, ще се скършат, а бузите им се пръскат от надуване.

— Опаляяя! Влязоха в закусвалнята! — избоботи Паркета.

— Време е за обяд — отбеляза Валса.

Те какво, да не мислят да ядат в тази мизерна закусвалня?

Чумака нареди на Паркета да влезе след тях, да погледне дали са седнали да се хранят, или ще излязат след малко. Чумака изпрати човека си — тази движеща се планина от мускули, с голямо чувство на гордост и задоволство.

Паркета се върна след няколко минути.

— Дошли са да плюскат — небрежно подхвърли той, сядайки пак в колата.

— Задръстеняци! — подсмихна се Валса.

Той се хранеше само в ресторанти, от кафенетата се отвращаваше, а пък закусвалните ги смяташе за най-долнопробните дупки.

— Може пък и да не са контрольори — усъмни се Чумака.

— Може и да не са, но може и да са — каза Паркета. — Не ги посрещнаха никак зле. Бяха им сервирали вече масата, беше отрупана с какво ли не. И една готина мацка се фръцкаше около тях, честно!

— Така ли?! Да вървим тогава! — Чумака слезе пръв от колата.

След него се изнизаха Стеса, Паркета и Валса. От съседната кола се измъкнаха Алик, Бриджа, Мрачния и Лекето.

Мухльовците бяха седнали с лице към вратата и определено се впрегнаха, като забелязаха Чумака и биячите му. Стеса хукна прекалено прибързано към тях по пътеката между масите. Искаше да приключат по-бързо. Само че ги подцени.

Единият мигом измъкна ТТ-то от кобура. Стеса вече беше почти до него, онзи само да протегне ръка и край — свършено е с него. А той трябваше тепърва да си слага патрон в пълнителя.

Бам! Оглушителният изстрел разтърси въздуха, накара всички да изтръпнат.

— Кучи син! — Стеса хвана простреляния си корем.

Онзи глупак вече е бил със зареден пистолет. Трябвало е

само да натисне спусъка. Натисна го.

Бам! Втори изстрел. Стеса притихна завинаги. Куршумът уцели отворената му уста.

Другото говедо също не се подвоуми и моментално извади пистолета си. И като започна да гърми, направи целия паркет на решето.

Всичко щеше да е наред, ако отнякъде не се бяха появили още няколко кретени. Вървяха бавно и настъпателно към Чумака и момчетата му. Всички бяха с пистолети, а двама държаха автомати. Откриха огън.

Чумака моментално извади пистолета си, но не успя да стреля. Гръмнаха го в дясното рамо, ръката му се схвана и той изпусна пистолета на земята.

Вече не можеше да стреля. Дори се зарадва на това. Имаше много съществена причина, за да напусне бойното поле. Изскочи първи от закусвалнята, а след него като куршуми излетяха Алик и Бриджа. Тримата скочиха в колата и дим да ги няма от проклетия Бобровск.

Валса, Мрачния и Лекето останаха в закусвалнята. Скоро след това Чумака научи, че са останали там завинаги.

— На ти! Пари ще видиш, ама друг път! — каза набитият мъжага с нагла мутра и червено сако, удряйки с длан по сгъвката на свитата си дясна ръка.

Един вид, да го духаш, Кубик, нищо няма да ти дам.