Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

А Пачата не беше глупав. Знаеше той как да сложи Кубика на място. Щом Пачата толкова му е притрябвал, нека той да му стане подчинен. Кубика, разбира се, искаше сам да оглави групировката. Но разбра, че Пачата е много по-умен от него, и нямаше друг избор, освен да се съгласи да играе втора цигулка.

Обаче Пачата беше великодушен към него и му разреши да движи нещата. Кубика събра момчетата, определи мястото на всеки от тях в групировката, раздаде им пистолети. А за Пачата задели един автоматичен „Стечкин“ — страхотен пищов, макар и малко тежичък. Не бива, казва Кубика, да захвърляме оръжието да събира прах. Ето Сивия например го захвърли и него самия го хвърлиха в земята. И изобщо, много умни неща приказваше тогава. Сякаш цял живот е правил само това, да рекетира градове като Бобровск. Пачата беше много доволен, че има такъв помощник.

За това, как е очистил Сивия, Кубика не му беше разказвал. На всичкото отгоре приписваше убийството му на някой друг. Ама правилно. Предпазлив беше човекът. Защо да се хвали излишно за неща, за които може да получи доста годинки затвор.

Сега щяха да държат града заедно — той и Кубика. Двамата можеха да направят чудеса. Бяха в добри отношения. Ето вчера се веселиха в една кръчма и се клеха, че ще живеят във вечен мир и дружба.

Доста водка изпиха тогава и сега главата го цепеше яко. Трябваше да удари една биричка, да оправи махмурлука. Но имаше време за това. Днес Кубика събираше момчетата, трябваше да свършат набързо една важна работа. Ей, чакай малко! Не Кубика ги събира, а той, Пачата. Че нали на събранието обявиха него за главен бос, а не Кубика!

Пачата се надигна от твърдия диван, оправи си леглото, изми си лицето, облече се. Вече можеше да излиза. А не, трябваше да си вземе и пистолета. Кубика беше прав, времената не бяха такива, че да се ходи без оръжие.

Излизайки от апартамента на родителите си, той си мислеше как скоро ще си има двуетажна къща с басейн и всичко, което поиска. Нали ще е най-големият бос в целия Бобровск.

— Гражданино Холодцов! — чу името си, излизайки от входа.

На пейката пред него седеше някакъв дългуч и му се усмихваше нагло.

— Искам да ви задам няколко въпроса. — Онзи се легитимира.

Ченге?

— Абе я се разкарай!

На Пачата сякаш му падна перде пред очите. Сграбчи пистолета от кобура на кръста си и щракна затвора, но не успя да го насочи. Кой знае откъде, изведнъж му се нахвърлиха някакви здрави мъжаги. Сграбчиха ръката му с пистолета и я извиха зад гърба. Удариха го няколко пъти, направиха му подсечка и той се пльосна по корем на асфалта.

— На кого ще посягаш бе, копеле! — чу Пачата и получи здрав шут в слабините.

Изрева от болка и си изпроси втори в бъбреците.

Втора глава

Кубика едва сдържа смеха си, когато пред него се яви едно двуметрово добиче с мръсен анцуг и изтъркано дънково яке. Здраво момче, няма спор. Но слаба конкуренция.

Бързо се ориентирал Бичмето, че териториите на Сивия са останали без надзор, и веднага започнал да рекетира балъците. Че даже се забутал да се срещне с Кубика, за да си изясняли отношенията. Най-интересното беше, че дойде на срещата — та да стане за смях пред хората.

Кубика имаше двадесет биячи и всичките въоръжени, а Бичмето — само четирима човека и един ръждясал наган за всички. И имаше наглостта да му се ежи отгоре на всичко.

Стига да реши, Кубика можеше да го навре в кучи гъз този нещастник.

— Не ти се сърдя, Бичме! — фамилиарно го потупа той по рамото. — Всеки търси келепира. С една дума, имам едно предложение. Започваш да работиш за мен и проблемът е решен.

Бичмето не се двоуми много по въпроса. Беше разбрал, че Кубика има голяма власт и само ако играе партия с него, може да намаже нещо. За разлика от Пачата, и наум не му идваше да иска ръководен пост.

А Пачата беше пълен идиот. Намерил кого да прави на глупак. Че Кубика можеше да преметне когото си поиска. И изигра Пачата.

По негов сигнал ченгетата прибраха този дебил. Обвиниха го в незаконно притежаване на оръжие. Но това беше дребно обвинение в сравнение с онова, което щеше да получи, когато балистичната експертиза докажеше, че Сивия е бил застрелян с неговия „Стечкин“.

Групировката на Кубика вече бе завзела изцяло града. Но всички знаеха, че главният бос е не той, а Пачата. Всеки бияч от групировката щеше да го потвърди пред ченгетата. Излизаше, че освен дето пистолетът му е изцапан с кръв, Пачата е имал и мотив да премахне Сивия…

Пълен идиот беше Пачата. ’Ми като не ти разбира главата, не се бутай там, където не ти е работата, бе! А той се набута. За което щеше да си плати. И нямаше защо да се обижда на Кубика: сам си беше виновен за всичко.