Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Сега също беше там. На три обединени маси около него се беше събрало едва ли не цялото му войнство — дузина биячи. Държаха се културно хората — седяха кротко, обръщаха чашките, хапваха си мезенце, не вдигаха много шум, не плашеха клиентите. Чакаха нещо. Сивия също.

Даня и Вампира отидоха да вземат оръжието. Отдавна вече трябваше да са се върнали. Но ги нямаше. И по телефона не отговаряха. Сякаш бяха умрели. А може пък наистина да бяха мъртви? Но кой може да им е видял сметката? Дали не бяха ония главорези, които вчера пребиха до смърт Лоса, а днес май са смачкали физиономиите на трима от биячите му… Здрави бичмета бяха, няма спор. Такива с удоволствие би ги взел в групировката си, но са направили куп поразии. А и Сивия бяха опозорили. Излизаше, че неговите биячи нищо не струват.

Ядосан им беше Сивия, много ядосан. Неслучайно бе наредил да донесат оръжието. Вече нямаше да размахват само юмруци срещу тях, а да насочат пистолети насреща им. Някаква си улична банда от осем нехранимайковци, които се занимават с джебчийство, ще му прави проблеми на него… Смъртта на Вася беше на тяхната съвест. Свършено беше с тях, с една дума. Ще ги сринат със земята! Къде са обаче Даня и Вампира?

— Генерал, Кокаин, Грънолом…

Време беше вече да изпрати някого да провери какво става с момчетата. Но дали трима няма да са малко?

Сивия нямаше много време, за да разреши тази сложна дилема.

На входа на ресторанта изведнъж цъфнаха някакви здравеняци с маски. Замириса на смъртоносна опасност, като на мърша от трупове.

Цялата агитка се беше събрала. Още по-добре.

— Какво, изненадахме ли те, говедо! — извика Кубика, впивайки убийствен поглед в Сивия, и извади от шлифера си „Стечкин“.

Хлебарката, Търговеца, Пукотевицата и Дамаджаната моментално насочиха автоматите. Пукотевицата и Дамаджаната малко се забавиха, но това не обърка работата. Мутрите на Сивия и без това не можеха да извадят оръжие. Просто нямаха. Нямаха, и това е.

Съвсем се бяха ояли изродите. Спокойният живот явно не им се беше отразил много добре. Станали като лоени топки, правят се на големи тежкари. Возят се като баровци на западни коли, всички имат собствени къщи, спят с най-хубавите момичета. И никой не ги закача. Не живот, а песен. Явно смятаха, че този лайф ще продължи вечно. Даже бяха забравили какво е това пистолет. Скрили оръжието в някакъв апартамент и си мислят, че всичко е наред. Да, ама не — не сте познали!

Един пистолет и четири автомата бяха насочени срещу десетте угоени изроди. Доста внушително зрелище.

Кубика започна да се смее, когато куршумите един след друг взеха да се забиват в широките гърди на Сивия. А когато направи на решето черепа на мутрагена, седящ до Сивия, вече се превиваше от смях.

— Не мога да те разбера, Пача, честно! Такова бъдеще значи ни чака. Целият Бобровск ще е наш… Нали чу, че Сивия вече го няма. Пратили го на оня свят заедно с всичките му момчета.

— Ти ли го пречука, Кубик? — ехидно се подсмихна Пачата.

— Абе луд ли си, верно?

Кубика, разбира се, нямаше нищо против да се поперчи пред него — един вид, да, аз му видях сметката на Сивия. Но Пачата и без това се досещаше кой го е направил.

Много други също се досещаха. Включително и ченгетата. Спипаха го те, гадовете, три дни ги обработваха в ареста заедно с Хлебарката. Един следовател от прокуратурата беше издал заповед за задържането му. Заподозрял го, говедото, че е замесен в чистката на Сивия и групировката му. И новобогаташа, дето Хлебарката го пречука с бокс, също му го лепнаха на него. Постоянно се опитваше да притисне Кубика в ъгъла — хайде, казва, признай си. Всичко, казва, знам за теб… Ама да ходи да плаши гаргите с това. На Кубика не можеш да му вземеш страха толкова лесно. Знае много добре той, че ченгетата нямат никакви доказателства срещу него. Оръжието, с което очистиха Сивия и бандата му, беше скрито на сигурно място и ченгетата нямаше да могат да го намерят. А освен това той си имаше алиби. Знаеше какво може да се случи и затова си бе подложил, та да падне на меко.

Но следователят не го оставяше на мира. Срокът за задържането му вече изтичаше, нямаха никакви доказателства, а той, гадината, метна прокурора — казал му, че имали всички основания да задържат гражданина Цибин в ареста.

Само че сметката му излезе крива. Хлебарката, Търговеца и Дамаджаната отвлякоха дъщеря му. Тринадесетгодишна тийнейджърка. Такава спокойно можеш да я надрусаш и да й го мушнеш където ти скимне — между зъбите или в дупето. Следователят се изплаши и се предаде — ето ви го, казва, Кубика, вземайте си го, само момичето ми не пипайте.