Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Този беше единственият бизнесмен, който отказваше да му плати. Имаше доста солидна фирма — занимаваше се с износ на дървен материал и изкарваше доста добри пари от това. Офисът му — като картинка, а къщата му — приказка. Собственикът обаче голям изрод. Имаше охрана от половин дузина здравеняци, въоръжени с пушки–помпи.

Кубика дойде да го посети лично като човек, а той го заведе в задния двор на офиса и щом даде знак, зад него застанаха няколко бабаити с пушки. Мислеше си, че така ще го изплаши.

Този балък си е цакал на Сивия, значи и на Кубика щеше да плаща. Ако не той, наследникът му.

— Защо се нервираш толкова? — опита се да го успокои Кубика.

В момента беше безсилен срещу това говедо. Придружаваше го само Дамаджаната. И двамата бяха с пистолети, но докато ги извадят, щяха да си изпросят по някоя порция олово в корема. Но този пуяк само се ежеше, нямаше да нареди да стрелят по тях, щеше да го дострашее. И ще сгреши, защото това беше единственият вариант да оцелее в тази конфликтна ситуация. Не трябваше да оставя последната дума на Кубика, не трябваше.

— Разкарай се оттука, смотаняк такъв! — продължи да се опъва новобогаташът.

— Мери си думите, а…

— Абе я се пръждосвай!

— Както кажеш — равнодушно сви рамене Кубика и тръгна към задния изход на офиса, за да стигне до главния вход и да излезе навън.

Докато вървеше, през цялото време очакваше, че ще получи куршум в гърба. Този шаран не трябваше да го пуска да си тръгне жив оттук. Не трябваше. Но го пусна.

Наблизо до офиса на новобогаташа го чакаха две лади шестици. В тях бяха Пукотевицата, Валето, Секса, Льовата и Вълка. Всички бяха въоръжени до зъби. Имаха три късоцевни калашника и ТТ-та.

Кубика не се боеше от нищо. Точно затова бе успял да завземе Бобровск. Най-убедителният аргумент при решаване на каквито и да било спорове си оставаше оръжието. То трябваше да бъде използвано винаги когато възникне конфликт. Трябваше да се стреля срещу всеки, който се опълчи. Само така можеше да се постигне нещо.

Момчетата му знаеха това много добре. Предния ден някакви изроди нападнали Пашата и Патока. Пашата, без да се подвоуми, веднага извадил пистолета и дум, дум — гръмнал едното говедо. Патока също сграбчил пищова на секундата. След това им се притекли на помощ и останалите момчета. Страшна пукотевица вдигнали — загробили ония говеда. Петима убили, а трима се спасили. Вярно, че очистили по погрешка две мадами и един старец — на това му се казва „отишли да похапнат“, — но какво да се прави, винаги стават и грешки.

За сметка на това сега всички знаеха колко силна е групировката на Кубика.

Вече бе проучил ситуацията. Оказа се, че го е нападнал големият бос от областния град. Само че момчетата му се издъниха. И сега не Кубика, а той щеше да се страхува от него.

— Е, хайде, тръгвайте! — каза Кубика и със задоволство погали ТТ-то си.

Седем срещу седем — силите бяха равни. Щяха да победят онези, чиито ръце нямаше да трепнат, когато натискат спусъка.

Той влезе пръв в сградата на офиса и видя насреща си бабаит с бяла копринена риза. Беше един от онези, дето го бяха взели на мушка с уинчестърите си. Само че сега нямаше оръжие. Прекалено бързо се бяха успокоили. Колко глупави бяха, смотаняците! Мислели са, че се шегуват с тях.

— Ей, я се разкарай оттука! — Нагло му се изрепчи онзи.

— Това виждаш ли го? — Кубика бързо насочи пистолета към корема му и натисна спусъка.

Петте куршума направиха на пихтия всичките му вътрешности.

Отнякъде изникна още един охранител. Него го очисти Дамаджаната с един картечен откос.

Продължиха към кабинета на новобогаташа. В приемната го чакаха цели трима охранители. И тези без пушки-помпи. Да, вървеше му днес на Кубика на глупаци!

Льовата и Вълка нахълтаха в приемната и с няколко кратки картечни откоса го направиха на решето. Натискаха спусъка толкова спокойно, сякаш срещу тях стояха не хора, а някакви чучела, набити със слама.

Но виж, секретарката не я пипнаха. Беше се скрила в ъгъла от страх, милата. Свила се на кълбо, с колене до гърдите. А поличката й една късичка — чак гащичките й се виждат. Крачетата й като на газела, а и в лицето не беше никак грозна.

Дамаджаната и Льовата нахълтаха в кабинета на новобогаташа, а Кубика остана в приемната. Прекалено хубава беше мацката, не беше за изпускане такова гадже. Той насочи пистолета си към нея и самодоволно се усмихна, наслаждавайки се на гледката, как тя стиска очи от страх.