Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Доведоха му го, сложиха го на колене.

— Не разбрах само къде са ключовете — усмихна се злорадо победителят.

— Какви ключове? — изплашено измрънка онзи.

— Ключовете от града. Копит е вече мой. Но първо парите.

Пахом не се заинати и веднага им каза къде е сейфът. В него имаше само някакви си пет хиляди долара.

След кратък контакт с нагрятия поялник обаче показа и втория сейф.

Там намериха около сто хиляди долара. До пачките беше сложено и куфарче, пълно с някакви камъчета.

— Не мога да повярвам. Рубини ли са наистина? — възкликна Кубика учудено.

— Да… — потвърди отчаяният Пахом.

— Супер!

Кубика се засмя гръмогласно и от радост изрита Пахом в корема.

— На каква стойност са? Хайде, нещастнико, говори!

— Няма да можеш да ги продадеш. Зад тези камъчета стоят много големи хора.

— Знаеш ли колко ме интересуват твоите големи хора… Е, колко струва всичко това?

— Два и половина милиона.

— Рубли ли?

— Идиот! Долара.

— Сериозно?! А стига бе!

Кубика направо си глътна езика от смайване. Даже не се обиди, че го нарекоха идиот.

— Ще ти ги вземат камъчетата — продължи да нарежда скръбно Пахом. — Заедно с главата ти ще ги вземат.

— Абе я се разкарай! — презрително изкриви устни Кубика.

И се изплю върху пленника.

— На кого шиткаш стоката? Говори, кучи сине!

— На никого не я шиткам. Един много авторитетен човек ми ги остави да ги пазя.

— А един друг авторитетен човек ще ти ги прибере. Ей, Търговец, я донеси пак поялника!

— Защо? — ужасен изстена Пахом.

— Не ти вярвам, че само ги пазиш. Пласираш ги. Това е сто процента сигурно. Къде обаче?

Пахом не се инати дълго. Нагрятият поялник бързо му развърза езика. Но не знаеше много. С пласирането на камъните се занимавал някакъв тип, връзката с когото вече била прекъсната. Макар че всъщност Пахом им каза адреса на фирмата в Москва, чрез която можели да продадат камъчетата. И това беше нещо.

Като награда за информацията и камъчетата Кубика подари на Пахом лека и безболезнена смърт. Просто го застреля. И онзи умря моментално, без да се мъчи.

Под ревера на сакото на Секса беше прикрепен миниатюрен микрофон. Затова Кубика имаше възможност да чува какво става в офиса.

— Бих искал да дам за оценяване ето тези камъчета.

Кубика си представи как Секса се озърта плахо във всички посоки, докато ги вади от джоба си.

— И защо решихте, че се занимаваме с такива неща? — строго го попита някой.

За тях Секса беше господин Никой. Нямаше да му се доверят веднага. Но трябваше да го направят.

— Ами казаха ми — притеснено смотолеви Секса.

— Кой ви каза?

— Едни хора.

— Кои са тези хора?

— Ами нали ви казвам, едни хора.

— И по-точно кой?

— Няма да ви кажа. Е, добре, щом не се занимавате с това, ще си вървя.

— Чакайте малко. Откъде имате тези камъчета?

— Ами от Урал съм. Баща ми преди работеше в една мина. И чичо ми също. И другият ми чичо, и той. С една дума, заделили са нещо и за себе си… Ей, да не се обадите в милицията?

— Каква милиция, какво говорите! Дайте камъчетата, ще ги погледна.

— Имам още от тях!

Секса изсипа камъчетата на масата.

— Добре… Много добре… — мърмореше под носа си оценителят, оглеждайки внимателно всяко камъче.

Кубика усещаше напрегнатата обстановка в стаята от разстояние. Той не знаеше с какви финансови възможности разполагат потенциалните купувачи.

Към въпросната фирма ги бе насочил Пахом. Несъмнено през тази полулегална кантора минаваха потоци от скъпоценни камъни и пари.

Противникът му беше достатъчно сериозен. Само дано не надуши измамата. Но не, всичко продължи по обичайния ред.

— Колко искате за това? — попита един старчески глас.

— Ами не знам…

— А аз знам. Всичко това струва петстотин хиляди долара.

— Охо! — глупашки се зарадва Секса. — Долара, леле! Долара!

Нищо в поведението му не показваше, че знае каква е истинската цена на камъчетата.

— А бихте ли ме ориентирали на кого мога да ги продам?

Настъпи дълга пауза. Оценителят и онези, които стояха

зад него, се замислиха. Сигурно много внимателно са се вгледали в Секса.

— Ами по принцип можете да ги продадете на нас — решиха се накрая те. — Но нали разбирате, че сделката е незаконна.

— Да, разбирам.

— И ако сте съгласни на двеста и петдесет хиляди…

— Съгласен съм!

— Ами чудесно тогава.

Чу се някакъв шум, тропване на нещо тежко, после щракване. И шумолене на банкноти. Секса броеше парите.