Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Напрежението между продавача и купувачите стигна пиковата си точка. Кубика неволно се наведе към автомата в краката си.

Но нищо не се случи.

— Да не са фалшиви? — попита Секса, като продължаваше да се прави на наивен глупак.

— Недейте така, обиждате ни.

Отново щракване — Секса затвори куфарчето с парите.

Кубика видя от разстояние как той излезе на улицата и се качи в колата си.

Това беше, време е…

— Тръгваме! — викна Кубика, надявайки маската върху лицето си.

Дамаджаната даде газ, рязко набра скорост и също толкова рязко заби спирачки точно пред входа на офиса. До тях спря колата с хората на Хлебарката. Придружаваха го Търговеца, Пукотевицата и Валето. При Кубика и Дамаджаната беше и Щурма. Братът на Тонка сам се бе натискал да дойде с тях, стремеше се да натрупа авторитет.

Вратите се отвориха с трясък и великолепната седморка начело с Кубика нахълта в сградата. Двамата охранители на входа бяха повалени моментално с прикладите на автоматите.

Кубика си мислеше, че офисът на спекулантите е много луксозен, ремонтиран по последна мода. Но минаха през някакъв сив коридор с олющени тапети, а после свиха в една стая почти без мебели. Същинска дупка.

В просторния кабинет около канцеларското бюро, отделено с дървен параван, стояха трима мъже и разглеждаха камъчетата в отвореното куфарче. Че какво ги гледаха толкова, нали вече ги бяха платили. До тях стояха трима охранители. Те първи забелязаха Кубика и свитата му и веднага се хванаха за пищовите. Но гостите не само държаха играчките в ръцете си, а и стреляха доста бързо. Търговеца и Дамаджаната светкавично теглиха няколко картечни откоса.

И тримата охранители получиха по една порция олово и моментално се простиха с живота. Чу се само тежко сгромолясване на тела. Тримата мъже около бюрото останаха живи, но умираха. Умираха от страх. Внезапната поява на бойците и убийството на тримата охранители ги ужасиха до смърт.

Кубика следеше много внимателно всяко тяхно движение. Че кой знае, току-виж под бюрото има някое копче за сигнализиране на ченгетата.

Не му се вярваше. Но животът беше гадно нещо, всичко се случваше.

— Капитан от милицията Куркин! — строго смръщи вежди Кубика и извади от джоба на якето си едно фалшиво удостоверение.

Единият от мъжете се опита да каже нещо, но се чу само подхлъцване. Леле, колко бе уплашен горкичкият. Това беше добре. Кови желязото, докато е горещо.

— Това го прибираме! — каза на всеослушание Търговеца, затваряйки куфарчето с камъчетата. Без да обръща никакво внимание на мъжете, той кодира ключалките и спокойно взе куфарчето. — Конфискуваме го!

Вече можеха да си тръгват. Взеха си парите, върнаха си стоката. Но това беше най-малкото, което можеха да изкопчат от тях. А Кубика беше максималист.

— Хайде, изрод такъв! — Той опря дулото на автомата в дебелия тумбак на единия. — Казвай къде криете другите камъчета!

— Нищо нямаме.

— Жалкооо… — натъжено въздъхна той и натисна спусъка.

Автоматът започна да се тресе в ръцете му — коремът на мъжа стана на кървава каша.

— Може би ти знаеш? — Кубика погледна строго другия.

Сякаш не му правеше впечатление, че току–що уби човек.

— Там, в сейфа… — Шашардисаният мъж му посочи вратата към съседната стая.

Вътре нямаше никого. За сметка на това в ъгъла стоеше масивен сейф. Кубика нададе див вик на радост, когато погледна в него.

Пачки, пачки! — половин милион долара. И всякакви скъпоценни камъни.

— Изумруди, елмази, сапфири… — мрачно обясни мъжът.

— Само за три и половина милиона долара…

Всичко беше в милиони. Кубика обаче възприемаше този зашеметяващ успех като нещо в реда на нещата. На хубавото лесно се свикваше.

Но това не можеше да го задоволи, той искаше много повече.

— Ти кой си? — стрелна той с поглед мъжа.

Засега само с поглед.

— Президентът на фирмата — измънка онзи.

— Президентът ли? — усмихна се злорадо Кубика. — Чувал съм, че всички президенти си живеят бейски.

— Не всички — побърза да отрече мъжът.

— Може би не всички, но ти със сигурност си живуркаш добре.

Макар че по външния му вид никой не би го предположил — физиономията му една бледа, костюмът — евтин парцал, купен от пазара, дясната му обувка скъсана. Но очите му светеха като елмази. Сто процента имаше още камъчета вкъщи. А и парици сигурно беше скътал. Шестото чувство на Кубика подсказваше, че е така.

— С една дума, ще ти дойдем на гости.