Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Катя обожаваше да ходи по магазините. По цял ден се занимаваше само с това. Обикаляше всякакви супермаркети, бутици, знаеше ги като петте си пръста. Вече я познаваха навсякъде и я посрещаха с усмивка. Все пак рядко се случваше да си тръгне без покупка. Разполагаше с достатъчно средства. Винаги имаше с какво да си купи някоя нова скъпа дрешка и обувки.

Баща й беше солиден банкер. А тя беше единствената му дъщеря и той, естествено, се опитваше да й подсигури безгрижен и разкошен живот.

Имаше луксозен джип „Мерцедес“ със средни размери. Беше модерно да се карат джипове, а модата за нея беше всичко.

Този ден атакува супермаркета още от сутринта — накупи си всякакви видео- и аудиокасети. Освен това си взе едно пуловерче. Ами не можа да се стърпи, страшно й хареса.

На изхода се сблъска с някаква блондинка в разкошно палто от норка.

— О! Ленка!

Докато Катя разбере какво става, вече беше в прегръдките й.

Изведнъж я лъхна скъп парфюм, усети лека нежна целувка по бузата си. Стана й приятно. Но тя не беше Лена, блондинката се припознаваше. Трябваше да поправи недоразумението.

— Откога не сме се виждали само! Забравихме се вече…

— Аз не съм Лена — отдръпна се Катя.

— О, извинете! — смути се блондинката.

Най-после разбра, че се е припознала.

— Толкова много приличате на една моя съученичка!

— Къде сте учили? — неочаквано за себе си попита Катя и се усмихна. Беше й приятно да общува с непознатата.

— В Санкт Петербург. Живея там, тук съм по работа. А Лена, приятелката ми, живее тук, в Москва. Омъжи се за един бизнесмен. Взех ви за нея. Извинете още веднъж!

— Няма нищо, не се притеснявайте. На този свят всичко е възможно.

— А не, не може така. Извинете, заета ли сте в момента? Бързате ли за някъде?

— Ами не, не бързам.

— Елате ми на гости. Отседнала съм в хотел. В луксозна стая. Ще си поръчаме шампанско, ще си поприказваме. Сама ми е скучно.

— И на мен. Но ме извинете, никъде няма да ходя. Трябва да се прибирам.

Трябваше да внимава. Баща й неведнъж я бе предупреждавал, че градът е пълен с всякакви измамници. Колкото по-богат е човек, толкова повече врагове има. Може пък тази блондинка да е примамка, с която някакви злодеи искат да я хванат в капана си. В най-добрия случай може да се окаже лесбийка. Ще я замъкне в стаята си и ще започне да я прелъстява. Би било толкова отвратително…

— Ами хубаво, както искате.

Учудващо бързо, блондинката я остави на мира. Но тръгнаха заедно към мястото, където беше паркиран мерцедесът на Катя. Изглежда, и тя беше с кола.

— Олеле! — стъписа се блондинката. — Колата ми… Няма я… Откраднали са я! Представяте ли си, само за секунди я оставих и край — няма я…

— Каква беше?

— Съвсем обикновена, спортен модел ферари. Съвсем обикновена.

— Застрахована ли е?

— Ох, благодаря ти, че ме подсети! — От гърдите на блондинката се изтръгна въздишка на облекчение. — Съвсем бях забравила, наистина е застрахована. Да върви по дяволите, и без това искам порше. Като си получа застраховката, ще си го купя.

Тревогата й се изпари като дим.

— Трябва да стигна до хотела някак си, трябва да се обадя спешно… Ще си хвана такси…

— Защо да хващате такси, аз ще ви закарам. — Катя посочи колата си.

— Виж ти! Каква красавица! — възхити се блондинката на мерцедеса й.

Качиха се в колата.

— В кой хотел сте отседнали? — попита Катя.

— По-добре да не знаеш, скъпа — каза блондинката, рязко променяйки тона.

Съскаше като змия. В ръката й изведнъж се появи малък пистолет.

Катя пребледня като платно. Глътна си езика от страх.

В същия момент вратите на колата се отвориха и при тях се качиха някакви мъже със смръщени физиономии. Капанът се затвори.

Секса, Нурик, Моряка и Френския бяха влезли в офиса преди пет минути. Кубика, Хлебарката, Търговеца, Тонка и брат й ги чакаха в колата, заели изходна позиция. Всичко беше както си му е редът — оръжието готово за бой, маските сложени. И собственичката на колата, прелестната Катерина, беше с тях. Хлебарката й беше хвърлил око. Ако всичко бъде наред, после щеше да я набучи на шиша, и още как щеше да я набучи.

Бяха я отвлекли заради мерджана. Тонка изигра много добре ролята си и забаламоса момичето. То им беше нужно и като заложница. Че кой знае, всичко се случва…

Една полицейска кола спря точно пред входа на офиса. От нея се изтърсиха две шкембести ченгета с автомати. Физиономиите им нагли, угоени. С мързелива походка, отидоха до входа и застанаха пред него. Препречиха пътя на Кубика.