Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Виж го ти балъка, надушил е, че има нещо гнило и е впрегнал ченгетата. Само че трябваше да извика омоновците, а не обикновените. И да бяха малко повечко на брой и малко по-енергични. А тези — дебели като прасета и едва се движат.

— Е, хайде, момиче — злобно изсъска в ухото й Кубика, хващайки я грубо за косата. — Ще трябва да се постараеш малко.

Тя искаше да изпищи, но си беше глътнала езика от страх.

Кубика я избута от колата и слезе. Прикриваше се с нея като с щит. Сложи автомата си на рамото й и я побутна да върви към ченгетата. След него от другата кола се изтърсиха Хлебарката, Търговеца и Щурма.

— Оръжието на земята! — викна Кубика, приближавайки към ченгетата.

Онези го зяпнаха ококорено от учудване и страх. Нямаха възможност да стрелят, защото можеха да улучат Катя. Това като че ли само ги зарадва. Имаха всички основания да оставят оръжието без никакви угризения на съвестта. И го направиха.

— Лягайте долу! — дереше се Кубика.

Ченгетата паднаха на земята като покосени.

Щурма измъкна шофьора от предната седалка на полицейската кола. Взе и ключовете от отсека за задържани и с автоматите набутаха там тримата шапкари.

— Най-важното е да не се разсмърдите! — изкиска се Щурма, затваряйки вратата.

— Ако започнат да буйстват, направо стреляй! — неизвестно на кого подвикна Хлебарката.

Нека си мислят, че ги държат на мушка, да не вдигат много гюрултия. Но никой нямаше да ги пази. Сега всеки човек им бе скъп и всяка секунда — безценна.

Кубика нахлу в офиса точно в момента когато Секса получаваше парите за стоката. Грохотът на картечните откоси сложи всичко на мястото си. Нурик, Моряка и Френския се присъединиха към тях. Застреляха балъка и охраната му. Само че и онези успяха да отговорят на удара — убиха Нурик.

Прибраха парите и стоката. Вече можеха да си тръгват. Взеха и трупа на Нурик.

Секса, Моряка и Френския напъхаха трупа в багажника и се качиха отпред. Търговеца седна в мерцедеса при тях. В купето стана малко тесничко за шестима. Колите потеглиха точно в момента, в който някъде отдалеч се чу вой на полицейски сирени.

Кубика беше недоволен. И миналия път се бяха натъкнали на ченгета. Сега пак се сблъскваха с тях. И тогава, и сега им провървя. Но следващия път може и да не извадят такъв късмет. Явно беше време да приключват с аферата с камъчетата. Призракът на голямата опасност витаеше над тях.

А с какво да се захванат тогава?

— Къде ме карате? — разхленчи се Катя.

Най-после възвърна говорните си способности.

— На гребане — гръмогласно каза Хлебарката. — Ще те чукаме, маце.

— И после ще ме убиете — изпадна в истерия Катя.

Наложи се да я успокоят с един шамар.

— Защо пък после. Веднага щом яхнеш кола, ще хвърлиш топа! — подигравателно каза Хлебарката.

— Недейте! — примоли им се пленничката. — Моля ви, недейте… Баща ми е богат. Той ще ви плати…

— Колко? — сепна се Кубика.

— Ако щете, и сто хиляди ще ви даде…

— Долара ли?

Но Катя вече не можеше да говори, давеше се от плач.

— Ами разбира се, че долара — отговори вместо нея Тонка. — Погледни само каква кола има и веднага ще ти стане ясно.

Наистина, тази Катя беше цяло съкровище. Как не се бе сетил за това досега?

Трета глава

Кубика оглеждаше с похотлив поглед апетитната блондинка с ангелско лице.

— Как ти викат? — попита той и свали погледа си към късата й поличка.

Поличката от къса по-къса, а крачетата дълги, та дълги. По принцип всичко й беше идеално — и личицето, и фигурката, и гласчето й звучеше доста възбуждащо. Има си хас, че нали беше бивш фотомодел от най-висока класа и жена на един от най-големите бизнесмени в страната.

Струваше цяло състояние. Затова беше тук, в тази стара двуетажна къща в селце край Москва. Бяха я отвлекли предния ден както обикновено — с финес и малко фантазия. Дори не се наложи да убиват двамата телохранители, които бяха с нея. Всъщност, и да ги бяха очистили, нямаше да е голяма загуба.

— Питате ме, сякаш не знаете! — разхленчи се красавицата и се сви в ъгъла на стаята.

Права беше, Кубика знаеше как се казва. Знаеше всичко за нея. Дори какви, хм, дамски превръзки ползва.

Беше започнал да върти нов бизнес. Отвличаше хора и вземаше откуп за тях. Престана да се занимава с камъчетата от момента, в който се появи Катя, щерка на гъбав с пари балък.

Цял месец му трябваше, за да проучи всичко за баща й, да се информира за финансовото му състояние. Работата беше много сериозна и не трябваше да има никакви издънки. И такива нямаше. Подходи разумно към въпроса, направи си точна сметка, извади и късмет — и хоп, готово, сложи си двеста хиляди долара в джоба. В замяна онзи си получи щерката с разписка, че се е отдала девствена на Кубика. Да се радва човекът, на толкова неща я беше научил. Момчетата също споделиха опита си с нея. Че защо да се мъчи жената без мъж?