Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Те и без това ни търсят — недоволно каза Тоня.

— Може и така да е, а може и да не е. Но за всеки случай…

Кубика се пъхна под леглото и извади от един куфар купчина паспорти.

— Ето, това е твоят.

Снимката в паспорта беше нейната, името и бащиното — също, но виж, фамилията беше друга. Майчице мила, и с московска регистрация.

Паспортът изглеждаше досущ като истински.

— Знаеш ли колко струва? — попита Кубика.

— Не.

— Пет хилядарки в зелено.

— Толкова много?

— На това много ли му викаш. Погледни ги само, че те са като истински. С една дума, преминаваме към легален живот. Ще си наемем някоя луксозна къща извън града. Хубава къща значи, със зимна градина, с басейн. Ще се возим на мерцедеси. Теб ще те облека като кукла.

— Ама ти сериозно ли говориш? — На Тоня й идеше да заподскача от щастие.

— Толкова сериозно, колкото и това, че сега ще те изчукам.

Кубика я хвана за раменете, бутна я грубо на скърцащото легло и се хвърли върху нея с цялата си тежест.

Тоня не се съпротивляваше. На фона на розовите и най-важното — близки, перспективи сексът с него й се струваше даже романтичен.

Шестото чувство не излъга Кубика, че вече трябва да спре с отвличанията.

Мъжът на онази кучка Оксана плати откупа. Търговеца и Щурма взеха куфарчето с парите — всичко мина без проблеми. Докараха го в къщата и го отвориха — вътре имаше точно двеста и петдесет хиляди долара, и не бяха фалшиви.

Пуснаха Оксана. А след около час най-неочаквано се появиха ченгетата.

Операцията беше обмислена перфектно. Парите се предават, Оксана се връща при мъжа си, всичко е наред. Можеха да заловят престъпниците. Парите, разбира се, щяха да ги конфискуват.

Акцията протече идеално. Само че ченгетата бяха изпуснали една малка подробност. А именно, че Кубика с Тонка и момчетата ще се измъкнат от къщата по терлици и през дворовете и градините ще стигнат до реката. А след това започваше гората.

Ченгетата завариха къщата празна.

— Е, най-после… — облекчено въздъхна Тоня и се разплу върху разкошния диван, разположен в центъра на просторния хол с камина.

Бяха наели страхотна двуетажна къща във вилната зона край Москва. Екстериорът и интериорът отговаряха на всички изисквания на европейските стандарти, навсякъде се усещаше уют и комфорт.

Покоите им заемаха цели три стаи. Кажи-речи, двамата с Кубика имаха отделен апартамент в къщата. Останалите помещения бяха заети от момчетата. Тоня нямаше нищо против. Вече беше свикнала с тях. Освен това те я охраняваха — така се чувстваше защитена.

Бе се опитала да приучи Кубика към скъпи костюми, вратовръзки, бели колосани ризи, но всичките й усилия отидоха напразно. Той не признаваше нищо друго, освен широките панталони и коженото яке.

За сметка на това носеше бандитското си облекло с шик. Дънките му бяха маркови, обувките — лъснати като огледало, коженото му яке беше за пет хиляди долара — супер модерно. Започна да се интересува и от прически. Почти всеки ден ходеше на фризьор. Започна да използва скъпи одеколони.

Край, като че ли безкрайните им скитания най-после бяха свършили. Сега щяха да се установят за постоянно в столицата, в тази къща, и да заживеят нормален живот. Щяха да се захванат с някакъв бизнес.

Кубика… Извинете, Леонид Иванович бе наел тази къща за две години напред. Бе купил скъпи мебели, бе обзавел „апартамента“ им. Докара Тоня до къщата с нов спортен мерцедес. Нейната кола…

Тя се надигна от дивана, огледа хола. А после заедно с Кубика влязоха в спалнята. Навсякъде разкош, великолепие и уют… Само леглото колко струваше! Беше огромно — същинско брачно ложе. Тя обаче обръщаше по-голямо внимание на шкафовете. В тях скоро щяха да бъдат закачени тоалетите й от най-известните световни моделиери. Какво, да не би да не го заслужава?

Но виж, Кубика се интересуваше само от леглото. Той грубо свали роклята й, метна я върху леглото и докато тя се опомни, между краката й се мушна нещо твърдо и много горещо.

Отдаде му се безропотно. Кубика беше мъжът на нейните мечти, как можеше да не му се отдаде…

Вече имаше нов паспорт, нова фамилия. Само че какъвто си беше престъпник, такъв си и остана. Кубика не виждаше нищо лошо в това.

Имаше всичко необходимо за нормален живот. Ченгетата търсеха не него, а някаква друга личност. Вече имаше московско местожителство, разкошна къща, кола. И жена си имаше — Тонка. Тя, разбира се, вече му беше писнала, но не чак до такава степен, че да я изгони.