Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Имаше сума ти пари, но те сякаш изобщо не го вълнуваха. Какъвто си беше чергарин, такъв си и остана. Постоянно прескачаше от едно място на друго. Можеха да отсядат в скъпи хотели, да вземат луксозни апартаменти или къщи под наем, да се возят в суперскъпи коли и да се обличат както трябва, но се оказа, че всичко това не е за него. Беше си прасе, прасе си и остана.

Вечно ходеше с едно и също изтъркано кожено яке и панталони. Къщите ги наемаше по един критерий — колкото е по-стара и порутена, толкова по-добре. Не бива, казва, да привличаме излишно внимание върху себе си. Ами ето, в тази къща например нямаше почти никакви мебели, навсякъде мръсно, във всеки ъгъл виси паяжина, стените целите в пукнатини — с една дума, пълна съборетина. А на него всичко това му харесваше. И сякаш не забелязваше, гадината, че Тоня му доставя удоволствие на мръсни чаршафи, върху клатещо се легло, цялото покрито с прах и гадости.

Даже да се облича като хората не й разрешаваше. Никакви рокли, никакви скъпи костюми. Ходеше само с дънки и кожено яке, и колкото по-стари, толкова по-добре. За ресторанти вече даже не си и мечтаеше. Никога не я беше водил в ресторант, никога нямаше и да я заведе. А колите тотално ги беше отписала. Нямаше си личен автомобил, нямаше и да има. И неговият не беше кой знае какво — обикновена лада шестица. Колите на момчетата му също не бяха по-добри. Не бива, казва, да се возим на скъпи коли. Това буди подозрението на околните.

Може и да беше прав, но на Тоня й дойде до гуша да живее в тази мизерия. Освен това постоянно й изневеряваше. Не подминаваше нито една заложничка — ако, разбира се, беше хубава.

Вече се беше отчаяла да чака онзи светъл ден, в който Кубика ще захвърли всичко и ще я откара някъде в чужбина. Там, далеч от суетата на бандитския живот, тя би го направила свой бог и самата тя би се превърнала в кралица. С парите му биха живели в разкош до края на живота си.

Кубика сякаш усети, че го наблюдава. Погледна я през рамо и се намръщи недоволно, но остави заложничката. Стана, обу си панталоните.

— Е, изчуках кучката, и какво от това? — сякаш виновно, но в същото време заплашително каза той. — И теб ще те изчукам. Хайде, лягай до нея!

Гадеше й се от гнусната му усмивчица.

— Абе я се разкарай!

Тя се обърна и се запъти към стаята си. Кубика тръгна след нея. Влязоха заедно.

— Е, хайде, не се сърди!

Кубика я хвана грубо за ръката и я обърна с лице към себе си.

— Край, повече няма да я чукам тази кучка…

— Абе чукай когото си искаш! — ядоса се Тоня. — Само живот ми дай, а иначе прави каквото щеш.

— Не те разбрах. Какво, да не би да те тормозя?

— Погледни се само как си облечен! Погледни как съм облечена аз! Погледни в какъв обор живеем. Това не е мечтата на живота ми. — Тоня го гледаше едва ли не с ненавист.

Кубика за момент загуби самообладание. Но не се предаде и й отвърна надменно:

— А ти какво, дворци ли искаш?!

— Да, дворци!

— И мерцедес шестстотин или линкълн, а!

— Да, линкълн, желателно да е с шест врати.

— И парцалки от „Версаче“.

— Може и от „Армани“.

Кубика смръщи вежди, очите му се наляха с кръв. Тоня очакваше всеки момент да избухне. Но не, погледът му изведнъж се проясни, на устните му засия съвсем човечна усмивка.

— Ама че си кучка — изкиска се той.

Но виж, тези думи не се харесаха на Тоня.

— Не можа ли да изчакаш малко…

— Какво да чакам? — попита тя.

— Ами да те изненадам приятно.

— Кога ще стане това? След сто години ли?!

— След сто часа! Очертава се значи един проект тука…

Тоня въздъхна обречено. Пак започваше с неговите проекти. Тя искаше да живее като нормален човек, а той пак за работа й говореше.

— С една дума, реших да спра да се занимавам с отвличания.

— А с какво смяташ да се занимаваш тогава? — попита го с интерес.

— С момичета.

— С проститутки?

— Близко си до истината.

— Всички печеливши места в Москва вече отдавна са заети.

— Че за какво ми е Москва. Ще работя в чужбина.

Сърцето на Тоня щеше да изскочи от радост.

— Ще заминем в чужбина?

— Глупости, и тук ми е добре. С една дума, целта на занятието е такава: намираме готини мадами, забаламосваме ги, че уж ще ги закараме в чужбина, за да работят там като манекенки или фотомодели. А пък ги пращаме някъде в Турция или арабските емирства, в някой публичен дом. Стоката ще върви като топъл хляб, гаранция ти давам. И хубави пари се изкарват. Макар че, разбира се, и работата не е малко. Но за сметка на това, ако всичко се организира както трябва, ченгетата никога няма да ни пипнат.