Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Тази тук, Океана, също ще извади късмет. Всички ще я минат и от всеки ще научи по нещичко. Ще има какво ново да покаже на мъжа си, когато се върне при него. А това ще стане най-рано след две седмици. Кубика не върши никога нещата през пръсти. Изпипва всяка подробност, обмисля добре всяка своя стъпка и за никъде не бърза. Точно затова се бе задържал досега, без да потъне.

Почти две години вече се занимаваше с този бизнес. Това му беше шестнадесетата жертва по ред.

— Океана се казваш — кимна й той и се усмихна похотливо: — Пили, пили, пили! Ела тук, пиленце!

Само преди малко бяха пресушили литър водка с Хлебарката. Пушеше му се — извади цигара, щракна със запалката и пусна струйка дим към тавана. Но повече му се правеше секс. И сега щеше да се заеме с това.

— Недей! — примоли му се момичето.

— Ей, к’ви ги приказваш, как така недей! — възмути се той, спирайки се на крачка от нея. — К’во, да не би да не ти харесвам?

— Недей! — Момичето вече беше на границата на истерията.

На Кубика обаче му беше все едно.

— Няма недей, Оксана, няма недей! — заяви авторитетно той.

С рязко движение, свали ципа на панталоните си и извади надигналото се мъжко достойнство.

— Само погледни, пиленце, какво чудо е!

Можеше да покаже чудото си и на Тонка. Тя беше военнополевата му жена. Навсякъде беше с него. И винаги измисляше по нещо ново. Такива чудеса вършеше в леглото, че да ти стане кеф на душата. Въвеждаше все нови и нови открития в сексуалния им живот — всякакви треви, мазила, белезници. Едва ли някоя друга би го задоволила по-добре от нея, но въпреки всичко му се щеше да опита и нещо свежичко.

— Недей! — не спираше да повтаря тя, сякаш беше блокирала.

— Стига си повтаряла едно и също като грамофонна плоча значи! Ти, такова, и без това ще си тук още две седмици, без майтап, верно. Ще хванеш паяжина дотогава. Мъжът ти ще ни се обиди.

— Мъжът ми ще ви плати. Колкото трябва, толкова ще ви даде… Само не ме пипайте…

— Ще плати! Къде ще ходи!

За тази кучка искаше да вземе четвърт милион долара. Съвсем разумна цена. Изхарчи цели петдесет хиляди долара, за да получи достъп до нея и мъжа й. Информацията за финансовото им състояние също не беше безплатна. За сметка на това сега със сигурност знаеше, че за шарана четвърт милион долара са нищо и никаква сума. И ако започнеше да се опъва, да спори, ако се опиташе да метне Кубика, жена му директно щеше да бъде изпратена в ада.

— Ако не плати, ще ти прережа гърлото!

— Нее! — разкрещя се истерично Океана. — Недей!

Кубика я хвана за косата, придърпа я към себе си и я зашлеви. Тя млъкна веднага.

— Събличай се, кучко! — викна й той и отново замахна да я удари.

Но не го направи. Че защо беше нужно? Наплашеното до смърт момиче започна да разкопчава бързо копчетата на блузата си под прицела на стърчащия му червендалест богатир.

Кубика не страдаше от никакви скрупули. Правеше секс със заложничката и даже не се беше сетил да затвори вратата на стаята. Тоня видя как дупето на изплашената красавица потреперва под ударите на този грубиянин. Чу и стоновете й — но не от наслада, а от болка и унижение.

Тоня не го осъждаше за нищо. Тя просто го ненавиждаше.

Вече от две години беше с него. Макар да имаше чувството, че е минала цяла вечност…

Бизнесът на Кубика вървеше много добре. Имаше стабилна банда зад гърба си, пари за подкупи на информаторите, отлично обмислени планове, никакви грешки при акциите. И вземаше доста солидни откупи. Понякога по сто, понякога по двеста и петдесет хиляди. А сега щеше да удари четвърт милион.

Много пари правеше Кубика с отвличанията. Повече от пет милиона само от тях бе спечелил. Преди това беше направил още почти четири милиона. Освен това имаше осем милиона в камъчета. Всичките тези богатства ги трупаше в тайника си. Къде беше този тайник, никой не знаеше. Дори и тя, вярната му другарка по оръжие, или по-точно по легло.

Луди пари правеше Кубика. Вече бяха над петнадесет милиона. И цялото това състояние принадлежеше изцяло на него. По принцип твърдеше, че това са пари на групировката, един вид обща каса. Но само глупак можеше да повярва на това. Поне Тоня силно се съмняваше в твърденията му.

Тя винаги беше мечтала за хубав живот — за разкошни апартаменти, скъпи коли, палта, кожи, блясък на брилянти, престижни ресторанти. Кубика можеше да й даде всичко това. Само че не искаше. Той изобщо нищо не искаше.

Преди Тоня мислеше, че той се стреми да натрупа колкото се може повече пари и след това да се оттегли от занаята. Сметките й обаче излязоха криви. Кубика никога нямаше да се откаже от пътя, по който бе поел. Той беше бандит по природа и не познаваше друг начин на живот, освен този, който живееше. А и не искаше да знае.