Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Не може! — злобно прецеди през зъби Ковача.

Я го виж ти! Знае много добре, че вече нищо не зависи от него, а се зъби! Ловеца не издържа и го изрита с все сила по корема. Ковача изхриптя, сви се на топка и затрепери конвулсивно.

Врагът беше победен, победителят почетка самолюбието си. Край, шоуто можеше да приключва вече.

— Виж му сметката — кимна Ловеца на мутрата, която стоеше до пленника.

Онзи извади пистолета си, но не успя да го насочи срещу Ковача.

Някъде отдясно, иззад планините от боклук, задумкаха изстрели — един, втори, трети…

— Мамка му! — изви един от бойците му и се хвана за простреляната лява ръка.

Но веднага се сети за узито на гърба си, свали го моментално от рамото и откри огън по посока на изстрелите.

Останалите го последваха. Преди това обаче застанаха като стена пред Ловеца, прикривайки го с телата си.

Плътната им стрелба принуди неизвестния стрелец да избяга някъде зад купчините боклук. А може и да го бяха очистили.

Ловеца първо се изплаши. Ами ако го убият? Но после разбра, че няма от какво да се страхува — стрелецът явно беше някакъв аматьор и телохранителите му бързо го притиснаха в ъгъла. Продължи да наблюдава с интерес как куршумите разорават планините от боклук.

Изведнъж ситуацията рязко се промени. Ловеца видя как под лявата лопатка на един от бойците му цъфна малка дупчица. След секунда беше продупчено сакото на втори, пак в гърба.

Той се обърна рязко и онемя. Към него вървеше някакъв клошар с мърлява физиономия. Във всяка ръка държеше по един пистолет. И боравеше с тях доста сръчно.

Ловеца се обърна към телохранителите си и краката му се подкосиха от ужас. И шестимата лежаха неподвижно на земята. В този миг до тях се просна още един — Максим, както държеше пистолет в ръката си. Ловеца нямаше оръжие. Може би точно поради тази причина бе все още жив.

Жив, но го бяха взели на мушка. Пистолетите в ръцете на клошаря бяха насочени към него.

— Ей, к’во пра’иш бе, клоши! — започна да отстъпва бавно назад Ловеца.

— Не съм клошар — отрицателно поклати глава Никита. — Това е просто дегизировка.

Двамата с Кузя се бяха укрили наблизо и наблюдаваха известно време фургончето, в което държаха Ковача. Малко по-късно се появи Ловеца със свитата си. Солиден и властен, убеден, че светът е в краката му.

Преди това бяха хванали един клошар — на сметището бяха цели рояци. Никита го съблече и намъкна дрипите му. Даде на Кузя пистолет, нареди му да заобиколи къщичката на пазача и когато му дойде времето да открие хаотична стрелба за заблуда на противника.

А самият Никита се престори на клошар и тръгна бавно към фургончето. Никой не му обърна внимание — нито свитата на Ловеца, нито яките момчета, които минаха покрай него с белия микробус.

Погледна към мястото, където се беше укрил Кузя, кимна му с глава и онзи моментално започна да стреля. Думне няколко пъти, пък си скрие главата.

Цялото внимание на телохранителите на Ловеца се насочи към Кузя. Олигофренът с очилата, който постоянно се въртеше около Ловеца, също хвана пистолет. Да постреля, му се приискало на дебила. Наложи се да очисти и него.

Но Ловеца остави жив. От увереността и самочувствието му вече нямаше и следа. Натропа се в гащите от страх босът. Гледа го изплашено, краката му треперят. Нещастник.

— Ти си Ковача! — убедено каза Никита. — Трябва да те очистя.

— Не, не! Не съм аз! — разхленчи се Ловеца. — Ето го там Ковача… — Той посочи здравеняка, който седеше на земята.

Той го беше зяпнал с широко ококорени от страх и учудване очи, сякаш пред него стои някакво божество.

— Не, онзи е Ловеца — поклати глава Никита. — Егор Кучин.

— Аз съм Егор Кучин!

Вече беше сто процента сигурен, че пред него стои точно онова гадно копеле.

Появи се и Кузя. Голям герой. Вирнал високо нос, наперено изпъчил гърди, с пистолет в ръка. Наложи се да му подреже малко крилцата — насочи единия пистолет към него и го накара да хвърли оръжието и да седне до Ковача. Че кой знае, току-виж, му дошло наум да очисти самия него.

Никита искаше да накаже Ловеца най-позорно. Но нямаше желание Ковача и Кузя да станат свидетели на саморазправата, защото щяха да чуят за срама на Марта. А това не биваше да се случва.

Имаше два варианта. Първият — да очисти Ковача и Кузя и после да се разправя с Ловеца. Другият беше да ги остави живи, защо да пролива излишно кръв. После да откара Ловеца на някое усамотено място, да си поприказва с него насаме в по-задушевна обстановка, да му прочете смъртната присъда и да я изпълни.