Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Мислиш, че Милка нарочно ви е метнала, така ли? — попита Ковача след дълга пауза.

Все още не можеше да повярва, че освен тези четиримата, всички останали от групировката са мъртви.

— Сто процента. Затова сме тук. Чудим се дали да не я стиснем за гушата тая Милка.

— Ще я стиснем — реши твърдо Ковача.

Милка, разбира се, беше готино гадже и не се чукаше зле, но беше кучка. Явно нарочно се беше лепнала за него, за да го предаде след това. И го предаде, гадината. А после е преметнала момчетата. Уж на някаква ферма го държали. И всички се юрнали натам. Но се натъкнали на засада. Почти всички момчета бяха загинали. За всичко беше виновна тази кучка…

— Ще я стиснем за гушата! — още веднъж каза Ковача. — Само че не сега. Малко по-късно. Сега трябва да решим какво да правим занапред.

Преследването на Милка щеше да отнеме време и сили, а Ковача точно в момента не разполагаше нито с едното, нито с другото. Разполагаше само с четиримата бойци — бяха си шепа хора. Но за сметка на това имаше скрито оръжие. И още една банда — тя му беше нещо като трудов резерв. Само да се обади на юнаците, и на негова страна щяха да застанат около десетина млади, все още зелени, но достатъчно силни и добри бойци.

Първо трябваше да си стъпи на краката, да събере сили. После щеше да се заеме с Милка. Ами ако се окажеше, че чрез нея може да влезе в дирите на Ловеца и неговите наемни убийци?

Всичко беше възможно.

Ковача имаше чувството, че главата му ще се пръсне от умствено напрежение. Прекалено много мисли се въртяха в нея.

Секспиринът й стигна за малко. А нуждата й от него не намаляваше. Тъкмо напротив, нарастваше все повече.

Мила си правеше инжекция веднага щом мъжът й тръгнеше за работа. Задоволяваше неудържимия си сексуален глад с вибратор. После се боцваше, преди мъжът й да си легне. Той едва успяваше да притвори очи и тя му се нахвърляше като освирепяла. Добре че беше добра актриса и прикриваше умело състоянията на наркотичното опиянение, в които изпадаше. Веня не се и досещаше, че е наркоманка. Засега… Да, наркоманка беше. Вече си даваше сметка за това.

Трябваше да спре колкото се може по-скоро. Но знаеше, че няма сили, за да го направи.

Когато прашецът свърши, отиде при Ина.

— Ти ли си? — учудено я погледна приятелката й, когато отвори вратата.

— Какво, не ме ли позна?

Да, беше наркоманка. Макар във външния й вид все още да не се забелязваха необратимите промени, които настъпват при продължителна употреба на наркотици. Поне засега.

— Че те познах, познах те. Но не трябваше да идваш! — Ина затвори вратата след нея.

— Защо? Нямаш ли секспирин?

Изведнъж я обзе невероятен страх.

— Абе от тази гадост винаги ще се намери. Но тук вече не си желана гостенка.

— Как така? — не я разбра Мила.

— Ами приятелчетата на брат ми не те долюбват. Помниш ли оня разговор, дето го беше чула случайно…

Ина й разказа всичко. Този път Мила наистина се изплаши до смърт. Даже забрави за прахчето.

Излизаше, че тя е подвела мутрите и заради нея всички са попаднали в капан. Четиринадесет души загинали. За това можеха да й прочетат смъртната присъда веднага. Ако вече не го бяха направили…

— Но аз не съм виновна за нищо! — ужасена подвикна Мила. — Казах ви каквото чух. Честно!

— Значи онези говеда са те подвели — заключи Ина.

— Подвели са ме… Наистина са ме подвели! — Хвана се като удавник за сламка за тази идея.

— Аз ти вярвам. Но брат ми няма да ти повярва.

— Но нали сме в добри отношения с Игнат…

— Глупости. Това, че е спал с тебе, няма никакво значение. С една дума, трябва да изчезнеш някъде. Игнат всеки момент може да нареди да те заловят. Веднага щом си стъпи на краката, ще го направи. Така че си събирай багажа и заминавай.

— Да, да, ще замина — закима Мила. — Ще замина някъде много надалеч…

А може би не трябваше да заминава никъде. Може би бе по-добре да се затвори зад блиндираната врата на апартамента си и да не си показва носа навън. И за да не се бои, трябваше да се снабди с прахчето. Секспиринът беше най-добрата защита от страшната действителност. Щеше да се боцне и да се отнесе в други светове. И дори някой килър да се промъкнеше при нея, под въздействието на наркотика нямайте да се страхува толкова от смъртта.

Мила имаше страшна нужда от една доза.

— Няма ли да ми продадеш малко секспирин? — Тя умоляващо погледна Ина.

— Какво, още ли не ти е писнало да се чукаш като разгонена кучка? На мен, да ти кажа, ми писна. Искам по-спокойно блаженство.