Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Жива си значи!

— Ти също!

— А брат ми са го… — посърна Ина.

— Какво „са го“?

— Говедата, които бяха тук, са го намерили. Откарали са го някъде. За всичко е виновна Ася! — Очите на Ина се изпълниха със злоба. — Тя го е предала. Ще я убия тая кучка!

— Само че без мен, става ли? Време е да се прибирам.

Отдавна вече трябваше да си е вкъщи. А беше все още тук.

Какво щеше да си помисли мъжът й?

— Да, разбира се, никой не те спира. Само че дай преди това да вкараме по една за изпроводяк.

— Да пийнем, така ли?

— Абе не, ние какво, да не сме деца! Да си вкараме по една доза.

— Луда ли си! Късно е вече.

А отвътре нещо я човъркаше: „Хайде, хайде, съгласи се! Толкова е хубаво, когато усещаш секспиринът да прониква в теб…“

Да, всичко беше чудесно. Но пак щеше да й се прииска мъж. Нали обаче щеше да се прибере, а Веня си е вкъщи…

— Стига глупости, как ще е късно! После нали се прибираш.

Ина разсъждаваше по същия начин.

— Ама за последно.

Стига толкова, повече нямаше да се боцка. Само още веднъж и край…

— Какво говориш, разбира се, че за последно.

— Искам да си взема един душ.

Вече не си спомняше колко мъже бяха минали през нея. Но това нямаше значение. Важното бе, че са осквернили тялото й. Дали ще може да измие цялата тази гадост от себе си?

— Разбира се. Ще ти дам и чисто бельо.

Когато излезе от банята, Ина вече беше приготвила разтвора и спринцовките бяха напълнени. Само че не две, а цели пет. Заедно с тях се набоцкаха онези тримата, дето ги освободиха.

Веднага щом секспиринът се разнесе из кръвта й, Мила загуби всякакво желание да ходи където и да било. Не я интересуваше нищо друго, освен здравеняка, върху чиито колене изведнъж се оказа.

Той я занесе на дивана и разпалено започна да сваля дрехите й, а тя само го подканваше да побърза…

Събуждането беше тежко и отвратително. Лежеше върху намачканите чаршафи между голите тела на мутрите. Тялото й беше лепкаво и мръсно от потта и засъхналата слуз. Усещаше силна болка отзад. Чувстваше се ужасно.

Ненавиждаше се. Още не можеше да повярва, че се е отдала пак на някакви непознати мъже. Този път обаче я бяха обладавали грубо, във всички пози и групово. Всичко това й се струваше като кошмарен сън. Така й се щеше да отмие цялата тази мръсотия от себе си.

Отново отиде в банята. Къпа се дълго, сякаш сапунът и шампоанът можеха да измият от нея не само телесната, но и душевната нечистотия.

— Хайде, ела да хапнем нещо — повика я Ина от кухнята, когато Мила излезе от банята. — Направо умирам от глад.

Мила нямаше нищо против. И тя беше гладна.

— По дяволите, идея нямам даже къде може да са замъкнали брат ми. Сигурно вече са го убили някъде — отчаяно каза Ина.

— Това е работа на Ловеца, гадината — сви юмрук един от мутрите. — Той е пратил говедата си.

В този момент Мила се сети за разговора, който неволно бе чула.

— На брат ти ли му викат Ковача?

— Да, това е прякорът му от дете.

— Чух един разговор между двама от онези, дето вчера сутринта бяха тук.

— Е, и какво? — напрегна се Ина.

В очите й проблеснаха дяволски искрици.

— Казаха, че ще закарат Ковача някъде на Огулното езеро, в някаква ферма там.

— Само това ли казаха?

— Да, само това.

— Защо мълча досега? — облекчено въздъхна Ина.

— Не си ме питала.

— Сигурна ли си, че си го чула? Може само да ти се е сторило.

— Сигурна съм.

След закуската Ина на бърза ръка събуди и другите здравеняци. Каза им, че знае къде да могат да намерят брат й. Онези се зарадваха и започнаха се обличат.

Тръгвайки, единият намигна на Мила.

— Много добре се справи снощи, коте. Пак ще се видим!

Всичко отвътре й се преобърна от гнусния му вид и гадната му усмивчица.

„Пак ще се видим…“ По-добре да се обеси, отколкото пак да се види с него.

Край, стига толкова, никакъв секспирин повече!

— Ина, няма ли още от прахчето? — жалостиво се обърна тя към дружката си.

Да, така трябваше, повече никакъв секспирин навън. Отсега нататък щеше да го използва само в домашни условия.

— Ще се намери. Но ще трябва да си платиш.

— Че какво, пари ли нямам?

Щеше да си го плати, да го използва вкъщи и когато дозата свърши, край, повече нямаше да има нужда от него. Време беше да се вземе в ръце. Бе се позабавлявала достатъчно.

Трябваше обаче да разбере една малка подробност.

— Ще ми покажеш ли как се прави разтворът?

Ще се боцне само веднъж. А след това ще продължи само на „Жар-птица“. И то само докато прахчето свърши, и повече никакво идване при Ина.