Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Докато Сева разбере какво става, няколко от момчетата му вече бяха мъртви. Оцеляха само Канкана, Баса и Пяната. Останалите бяха простреляни от снайперисти.

Защо ли, ох, защо ли им трябваше да се приближават към къщата посред бял ден, че и отгоре на всичко да минават през голото поле… Недооцениха силите на противника… Издъниха се…

Добре че Сева не загуби самообладание, не си зарови главата в пясъка. Когато изстрелите утихнаха, изчака подходящия момент и на бегом се юрна към къщата. На Канкана, Баса и Пяната хич не им се искаше да тръгват след него, но го направиха. Значи не беше паднал чак толкова в очите им…

Добиха малко повече кураж, когато видяха, че в двора се взриви някакъв джип. Явно там се заформяше голяма веселба.

Докато се промъкваха към къщата, никой не се опита да стреля по тях. Бойният им дух укрепваше все повече с всяка изминала минута. И ето че вече бяха стигнали до самата къща. Заобиколиха горящата кола, проникнаха в двора. Вътре имаше още един джип. Може би точно в него бяха въпросните снайперисти, които надупчиха момчетата му.

Сева се приближи до колата. Шофьорската врата беше притворена. Зад волана нямаше никого. Отзад седеше някаква жена с безжизнено отметната глава и отворена уста. На мястото на дясното й око зееше кървава дупка…

— А къде са другите? — попита Баса.

— Тук сме! — чу се глас отнякъде.

Сева се обърна рязко и видя момче в женска шуба.

— Стреляйте по него! — викна Канкана.

Но момчето се оказа по-ловко. С ехидна усмивка, то светкавично насочи пистолета срещу тях и започна да стреля.

Сева не беше виждал толкова добър стрелец досега — невероятно бърз и точен. Докато разбере какво става, Канкана, Баса и Пяната вече лежаха в краката му с пробити черепи.

Когато дойде и неговият ред, момчето спря. Дулото на бързия му пистолет беше насочено точно в окото му.

— Кой си ти? — попита момчето.

— Аз ли… Аз съм Сева…

— Какво търсиш тук?

Изведнъж сякаш от нищото се появи красиво момиче с блуждаещи очи. Застана до момчето. Погледът й беше зареян някъде в пространството.

— Търся брат си…

— Брат си ли?

— Отвлекли са го с джип „Чероки“. Преди седмица. Заедно с приятеля му. Докарали го тук…

Момчето се замисли за миг, а после каза:

— Знаеш ли, мен също ме отвлякоха… Тук живееха някакви подивели кучки. Вършели са какви ли не дивотии…

Сякаш за по-голяма убедителност, той разтвори палтото си. Беше чисто гол. И членът му стърчеше като кол.

— Искаха да ме изчукат. Но не им се дадох. А брат ти сигурно са го оправили. Трябва да го търсиш в кариерата.

— Каква кариера?

— Не знам. Една от кучките ме заплаши с кариерата. Каза, че там ще изхвърлят и моя труп.

— Искаш да кажеш, че Паша е мъртъв?

— Да, братле, явно не е извадил късмет. Я по-добре вземи да хвърлиш това пушкало на земята.

Сева послушно пусна пистолета.

— А сега мръдни към къщата.

Сева отстъпи назад към сградата.

Видя как момчето отиде до колата, погледна вътре и викна:

— О, ее! Че вие сте я убили, говеда такива!

Сева стисна очи. Помисли, че ей сега ще го гръмне. Но не, онзи не стреля. Вратите на колата се отвориха шумно, двигателят запали.

— Ей! — викна от колата момчето. — По-добре се омитай оттука. И колкото се може по-скоро. Тук е много опасно!

Затръшна вратата и джипът потегли, задмина горящата кола и се скри от погледа му.

Сева продължи да стои като втрещен.

Трябваше да изчезва оттук. Така му каза момчето… Ама ’що ли пък не го прати по дяволите!

Първо изпозастреля като патки Канкана, Баса и Пяната, а после съвети ще му дава. Че кой е той! Между другото, нямаше да е зле да проучи въпроса. Да го намери и да го очисти…

Или всъщност… нямаше смисъл… На момчетата от бандата щеше да каже, че пред къщата се е водила много тежка престрелка и никой не се е отървал. Всички са ги пратили на оня свят… И Сева загуби пехотата си, но оцеля. И излезе победител от битката…

Така, а сега да претърси къщата.

Влезе в нея, качи се на втория етаж. Усети миризма на барут и видя захвърлен снайпер. Ето значи откъде са обстрелвали момчетата му…

Нищо, ще си намери други. Ще си има свои бригади. Ще ръси балъците бизнесмени. Ще си живее само за кеф…

Пред очите му се заредиха светли картини от бъдещето: брониран мерцедес, голяма луксозна къща, жена фотомодел. Средиземно море, палми, бели яхти…

После изведнъж всичко изчезна. Със страшен тътен, подът под краката му рухна, мощната взривна вълна го завъртя във вихъра си, смеси го с прах, камъни и парчета от мебели и го разкъса на части… След това избухна пожар. Същински огнен смерч, в чиито пламъци изгоря вече мъртвото му тяло.