Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Тя свали от пост Вика и Галка и заедно с тях слезе на двора. Край, в тази къща повече никой нямаше да влезе. Беше без значение, че тук оставаха всичките им вещи. Не й бе жал за тях. И за Никита не й е жал. Не е единственият красавец на света в крайна сметка, имаше и други.

Двата джипа вече бяха в пълна готовност за тръгване. В тях имаше оръжие — пистолети, автомати, всякакви боеприпаси. Имаше с какво да довършат мутрите, които най-вероятно все още се криеха зад колите.

Зад волана на първата кола седеше Таня. Витка и Галка се качиха при нея. На тях беше възложена задачата да гръмнат мутрите. Зоя седна на задната седалка във втората кола, карана от Оля.

— Готови ли сме, всичко ли свършихте? — попита я тя.

Онази тръсна глава — да, всичко е наред.

Това трябваше да успокои тарторката, но нещо не й даваше покой.

Първият джип запали и тръгна. Портите се отвориха автоматично пред него.

— Тръгвай! — изкомандва Зоя.

Оля кимна отново, но колата не помръдна от мястото си.

— Аз…

Зоя понечи да й се скара, но думите й бяха заглушени от страшен тътен. Ураганна сила вдигна първия джип във въздуха. Той се взриви пред очите им и за секунди беше обгърнат от пламъци… Таня, Вика и Галка вече не съществуваха.

— Това е невъзможно! — ужасена възкликна Зоя.

Първата й мисъл бе, че мутрите са успели на бегом да преодолеят разстоянието до къщата и са посрещнали колата с изстрел от гранатомет. Но се оказа, че греши.

— Възможно е! — равно заяви Оля.

И се обърна рязко. В ръцете й се появи пистолет. Дулото му се вряза болезнено в устната на Зоя.

Със свободната си ръка изменницата свали перуката си… Дамата в черно не можа да повярва на очите си. Пред нея стоеше Марта.

Никита се събуди в луксозно обзаведена стая. Чувстваше се отпочинал. Но от това нямаше голяма полза.

Беше прикован към леглото, на ръцете и краката му имаше белезници. Добре поне, че не са му сложили пак проклетия нашийник да му стяга врата. Пак беше гол и възбуден, стърчеше като вишка. Явно поредната мадама трябваше да влезе всеки момент.

Той затвори очи и тихичко застена. Чакаше го същият кошмар. По-добре да се самоубие, отколкото да го преживее отново.

Изведнъж някъде отгоре изтрещяха изстрели. Един, втори, трети… Никита отвори очи, заслуша се. Възможно ли е някой да е нападнал къщата?

Изведнъж вратата се отвори. Той отново затвори очи. Вече нямаше сили да гледа тези извратени кучки…

Погледна, когато нещо изпука тихо над ухото му и разтърси дясната му ръка. Сякаш куршум улучи ключалката на белезниците.

Не можа да повярва на очите си. Пред него стоеше Марта. Абсолютно спокойно, тя насочи пистолета към другата му ръка. Последва втори изстрел. Куршумът разби и тази ключалка.

Марта го погледна чак когато се справи с оковите и на краката му. Но дори да бе останал окован, вече можеше да се счита свободен.

Тя му се усмихна и махна лепенката от устата му.

— Как се озова тук? — попита Никита.

Тъкмо щеше да му отговори, но изведнъж извърна глава към прозореца и се усмихна, сякаш видя някого. Никита също погледна натам, но не видя нищо. Тя обаче като че ли не само видя, но и чу нещо.

Погледна го отново и каза тихо:

— Идват насам…

— Откъде знаеш?

— Аз знам всичко. Легни, както лежеше досега.

Никита разпери широко ръце, разкрачи се и погледна към вратата. След секунда тя се отвори. На прага стоеше Олга. С пистолет в ръцете. Дори без заглушител. Че от какво да се страхува, кучката… Нали си е вкъщи…

За сметка на това пистолетът на Марта беше със заглушител и никой не чу изстрела. В гърдите на Оля се образува малка дупчица. До нея мигом цъфна още една.

Никита скочи от леглото, изтича към нея, дръпна я от прага и я бутна навътре в стаята, затваряйки вратата след себе си.

Безжизненото й тяло се строполи на пода, а в ръцете му остана перуката й. Ама че работа: разкошната й руса коса се оказа измама.

Марта се приближи до него, взе перуката и я намъкна на главата си.

— Хайде, да вървим — каза тя, хващайки го за ръка.

— Къде?

— Накъдето ни поведе Люба.

Беше вперила безумен поглед някъде напред, заслушваше се в нещо. Никита свали чаршафа от леглото, уви се с него, взе пистолета на Олга и тръгна след нея.

Марта го водеше уверено. Минаха през един коридор, после през някаква врата. Оказа се, че тя води към гаража. В същия момент оттам излезе една кола. Марта се качи във втората.

— Засега стой тук — нареди тя на Никита.

Той я послуша и се скри в гаража.