Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Момичето се беше побъркало. Пак бълнуваше за Люба. А нея вече я нямаше. Но тя я чуваше. И съдейки по всичко, получаваше добри съвети. Пълна идиотщина…

Никита продължи да наблюдава двата джипа от укритието си. Видя как жената в черно излезе от къщата заедно с кучките си телохранителки. Качиха се в колите. Зоя седна в джипа, в който беше Марта. Предстоеше й интересна среща.

Съвсем неочаквано, първата кола се взриви. Никита помисли, че и втората ще хвръкне във въздуха, затова се стрелна към нея, отвори дясната врата и видя Марта да държи невъзмутимо Зоя на мушката.

— Не се бой, скъпи — каза тя, без да го поглежда. — Тази кола няма да гръмне.

Никита отвори задната врата, бутна Зоя по-навътре и седна до нея.

Навън беше страшен студ. Премръзна целият. Все пак беше наметнат само с някакъв тънък чаршаф. Тога, туника — както щеш, го наречи, но по-топло от това нямаше да му стане. Освен това се бе наложило да ходи бос по снега. А в колата беше топличко, приятно.

Но топлината не го накара да се отпусне. Той набързо претърси Зоя. Не намери оръжие.

Тя се държеше доста самоуверено и дори се подсмихна надменно — демек, не ме е страх от вас.

Никита се наведе и опипа левия й крак през панталона. Точно така — кобур, закачен със специални каишки за глезена. А в него — малокалибрен браунинг. Конфискува й го веднага.

Изведнъж Зоя омекна, сви се цялата, погледът й стана мрачен. Сякаш й бяха изпуснали въздуха, като балон. Ето какво значи да загубиш и последния си шанс за спасение.

— Мадам, вие сигурно много съжалявате, че не можахте да ме изнасилите — с насмешка попита Никита.

Тя само го погледна изплашено, но не каза нищо.

— За сметка на това сега аз ще ви изнасиля. Извинете!

Марта не го разбра правилно и го погледна с упрек. Стори му се, че всеки момент ще насочи дулото към него.

За да разсее съмненията й, с един удар по врата извади Зоя от реалността.

— Това също е акт на насилие — поясни той и започна да съблича палтото й от лисица.

Не беше мародерство, просто замяна. Взе топлата дреха и й метна разкъсания чаршаф. С едната половина завърза краката й, с другата ръцете.

— Готово.

Зоя беше едра жена и раменете й бяха доста широки, така че палтото му стана точно по мярка.

— Трябва да тръгваме — монотонно изрече Марта.

— Разбира се — кимна Никита и понечи да отвори вратата.

Точно сега намери да слиза.

— Къде тръгна?

— Ами документите ми? Книжката, паспорта… Останаха там, в къщата. Трябва да ги намеря.

— Не ходи там!

— Защо?

— Защото не трябва.

— Питам те защо.

— Просто не трябва. Това е. Люба казва така.

Побиха го тръпки. Пак тази Люба… Остана в колата, но се премести на предната седалка.

Марта тъкмо натисна педала на газта, когато пред тях изведнъж изскочиха неколцина бабаити. До един озлобени и с пистолети в ръце.

— Ето я колата! — викна Канкана.

— Мръсниците са в нея! — ревна Баса.

— Стреляйте по годините! — кресна Пяната.

Сева нямаше друг избор, освен да се присъедини. Моментално откри огън по колата, изпразвайки целия пълнител на ТТ-то си.

— Бас ловя — каза Канкана, — че никой не е оцелял.

— Тръгвайте! — разпореди се Сева и пръв се насочи към колата.

Канкана, Баса и Пяната се затътриха след него с нежелание. Не го тачеха много като водач.

А всичко започна толкова добре.

Бързо откри Оксана, след това студента Витка. На Витка не му трябваше много време, за да си развърже езика. Понаместиха му малко кокалите и се разприказва. Много бързо се сети за номера на колата.

После всичко тръгна като по вода. Сева успя да се свърже с катаджиите и да научи адреса, на който живее собственикът на колата. И пълен напред.

Момчетата по принцип го уважаваха, а след като успя да открие похитителите на брат си, се издигна още повече в очите им. И без да се подвоумят, тръгнаха към къщата, която се намираше някъде на края на света.

Трябваше да се въоръжат с автомати, но Сева не искаше да притеснява пак Юрка. А без него не можаха да намерят по-мощно оръжие от пистолетите, които имаха. Наложи се да тръгнат само с ТТ-та. Впрочем, на него му беше все едно. С такива яки момчета като тях можеше и с голи ръце да види сметката на похитителите.

Но стана засечка.

Тъкмо приближаваха към къщата, шегуваха се нещо и изведнъж Чапа прегърна волана. Сева го хвана за косата и моментално дръпна ръка — в тила му зееше голяма дупка от куршум.

Колата кривна към крайпътната канавка. А тази, която ги следваше, се заби в един стълб. И като се започна една пукотевица…