Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

В стаята влезе Олга.

— Мамче, момчето е готово — каза тя.

Обедът беше сервиран, можеше да започва. Би било глупаво да се откаже от такова вкусно ястие. Симпатяга, а и уредът му е голям…

Бяха го оставили да почива цяла нощ и половин ден. И сега — съвсем свежичък и събрал сили, й го сервираха като следобеден десерт. Тя чак се облиза апетитно. Сега щеше да отиде в сауната и да се позабавлява до насита…

Тъкмо щеше да се отдръпне от прозореца, когато забеляза две тъмни точки на хоризонта.

Хукна веднага към другия прозорец, до който беше монтиран триножник с бинокъл с голямо увеличение на образа.

Бяха два черни бавареца с тъмни стъкла. На такива коли обикновено се возят мутри. Да не би…

Трябваха й точно три минути, за да вдигне момичетата под тревога: Оля, Таня, Вика и Галка — четирите си телохранителки. Те бяха нейното семейство. Зоя и те четирите — това бяха обитателите на тази къща. Освен тях нямаше никой друг, който да я защити.

Изгубиха още около две минути, за да заредят оръжието. Около минута отне заемането на позиции за стрелба. И Зоя също беше въоръжена. Че как иначе…

Колите все още бяха доста далеч, а срещу тях вече бяха насочени пет винтовки СВУ с оптичен прицел. Не бяха със заглушители, само с дулен искрогасител. Но това ни най-малко не я обезпокои — къщата й бе съвсем изолирана от външния свят. Никой нямаше да чуе стрелбата. Освен онези, които пътуват в колите.

Стискайки здраво в ръце винтовката, Зоя се чувстваше защитена. В пълнителя имаше десет специални снайперистки патрона със стоманена сачма, палецът й бе на езичето на спусъка, окото й бе плътно прилепено към оптичния прицел. Готова за бой.

Момичетата също бяха затаили дъх, очаквайки всеки момент команда за огън.

Оптичният прицел — ПСО-1, позволява да се води прицелна стрелба на разстояние хиляда и триста метра. Колите караха точно срещу тях — почти неподвижна цел. Зоя още сега можеше да натисне спусъка, но реши да не избързва.

Все още не знаеше със сигурност кои са хората вътре. Може да бяха врагове, дори смъртни врагове, но в никакъв случай не бяха приятели. Никой от хората й не знаеше пътя към тази къща.

Така че в колите бяха или ченгета, или мутри, които търсят мъст за смъртта на някого от авторитетите си. Ченгетата обаче не се возят в беемвета. Значи оставаха мутрите. Как бяха открили къщата й — това не беше най-важното в момента. Трябваше да унищожат тези пуяци, които явно са си въобразили, че са много велики и могат ей така, съвсем спокойно да навлизат във владенията й. Сигурно си мислят, че тя ей сега ще им падне на колене… Но не са познали…

Когато колите се приближиха на разстояние седемстотин метра, Зоя стреля. Усиленият куршум проби предното стъкло на първата кола и улучи шофьора в челото. Онзи потрепери и безжизненото му тяло се отпусна върху волана. Колата започна да криволичи, излезе от пътя и се заби в крайпътната канавка. Вторият баварец попадна в зоната на пряка видимост. Проехтя още един изстрел. Беше Оля. Куршумът й улучи шофьора. Беемвето загуби управление и се натресе в един крайпътен стълб.

От колите наизскачаха оцелелите бабаити с кожени якета. Паникьосани, започнаха да размахват пистолети, но веднага попаднаха под обстрела на снайперистките куршуми.

Бяха най-малко десетина човека. И половината предадоха богу дух. Останалите прецениха навреме, че няма смисъл да се бутат в устата на лъва, и се скриха зад колите. Зоя даде команда за стрелба по резервоарите. Първата кола пламна, после и другата. Един от мутрите се превърна в горяща факла и попадна на мушката на Галка. Тя стреля и го избави от страшните мъки. Оцелелите продължиха да се крият зад горящите лимузини. Бяха трима или четирима. Но момичетата нямаха възможност да ги вземат на прицел. Ако стреляха само от място, разбира се.

Зоя защити дома си. Но не за да продължи да живее в него, а за да оцелее самата тя. Къщата вече беше засечена, нямаше смисъл да остава повече в нея. Трябваше да се махат оттук колкото се може по-бързо. Добре поне, че имаше къде да отидат.

Тя нареди на Вика и Галка да държат мутрите под око, а на Оля и Таня — да приготвят колите. Но първо трябваше да минат през сауната, където беше Никита, и да го застрелят.

Зоя отиде в кабинета си, отвори сейфа, извади оттам куфарче с пари — в него имаше около сто хиляди долара. Не беше чак толкова глупава да държи всичките си пари вкъщи. За това имаше други, по-сигурни места.

Куфарчето с пачките не беше най-важното, което се съхраняваше в сейфа й. Там имаше и едно копче. Зоя го натисна. Точно след половин час къщата щеше да хвръкне във въздуха.