Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Сева прие поканата и седна в шестицата.

— Напредвате ли с издирването на брат ми?

— Няма напредък.

— Абсолютно никакви версии ли? Няма ли за какво да се хванете?

— Ами как да ти кажа…

— Говори направо, бе, шефе, без да увърташ.

— Едно момиче ги видяло да се качват в някаква кола. Връщала се от студентска дискотека с приятелката си. Само че окъснели. Заради някаква свалка със студенти или нещо подобно, не знам точно. Но тъкмо отивали към спирката, и видели как брат ти и приятелят му се качили в една кола.

— Каква кола?

— Джип „Чероки“.

— Номера знаете ли?

— Ама и ти си един, Кварцов. Че нали, ако знаех номера, сега нямаше да разговарям с теб.

— Може пък момичетата да са запомнили номера, но да са се страхували да го кажат.

— Всичко е възможно. Знаеш, времената днес са смутни. Благодарение на такива като теб.

— Добре де, шефе, не се ядосвай. Кажи как да ги намеря тези момичета.

Не след дълго Сева вече пътуваше с две коли към посочения адрес.

Оксана си беше вкъщи. Не беше много сложно да я залъжат да се качи в колата при Сева. Изглежда, беше доволна, че има възможност да си поговори с него.

— Познаваш ли брат ми — попита той. — Паша Кварцов.

— Пашка ли? Той ви е брат?

Явно Сева й беше направил голямо впечатление. Все пак изглеждаше солиден мъж. И момчетата с него — от яки по-яки. Със западни коли…

— Роден брат. Е, какво, коте, можеш ли да ми кажеш нещо? Чух, че си го видяла да се качва в някакъв джип.

— Не в някакъв, а в „Чероки“. Съвсем новичък, черен, страхотен.

— А номера да си спомняш случайно?

— Не.

В това „не“ Сева чу „да“.

— Я си помисли по-добре!

Извади от джоба си автоматичен нож. Оголи острието и започна да си чисти ноктите с него, без да обръща каквото и да било внимание на Оксана. А тя, горката, замалко да се изпусне в гащите от страх.

— Е, какво, помисли ли си?

— Да… Виктор видя номера. Даже го каза… Само че аз не го запомних…

— Кой е този Виктор?

— Амиии… С една дума, бяхме гаджета.

— Студент ли е?

— Да.

— Хайде, отиваме при него.

Оксана тъкмо отвори уста да възрази, но Сева я погледна „много убедително“. Нямаше къде да ходи, трябваше да издаде приятелчето си.

Никита се събуди. Нещо тежко се стоварваше на тласъци върху него. Дали се е събудил наистина?

Замаяният му поглед видя като в мъгла изкривеното от екстаз лице на Олга. Беше чисто гола и го беше яхнала, подскачайки лудешки върху него. Огромните й гърди се движеха нагоре-надолу като криле на птица. Сякаш всеки момент щеше да литне…

Но не, прекалено много й харесваше да го язди. Трябваше да си признае, че и на него не му беше никак зле. Още малко, и щеше да изпразни оръдието.

Като се замисли обаче, няма на какво толкова да се радва. Най-отвратителното в цялата история беше, че това си бе живо изнасилване.

Лежеше гол на някакво твърдо ложе в непозната стая. Нещо повече, краката и ръцете му бяха разпънати и приковани с белезници, а на врата му бе закопчан метален обръч, като нашийник…

Изведнъж той се сети за всичко. За мерцедеса с празен резервоар, за джипа „Чероки“, за странната блондинка, за кутийката с пепси… Стоп! Всичко беше ясно. В напитката е било сипано нещо от сорта на клофелин.

Блондинката го беше упоила и го бе докарала в апартамента си. Явно беше нимфоманка и си падаше по садо-мазо. Това обясняваше и странното ложе, и белезниците, и металния обръч около врата му…

Даа, в много хубава история се беше забъркал, няма що…

Изнасилваха го най-нагло… Дали пък всичко това не беше просто сън?

Къде ти, такова нещо и в най-кошмарния си сън не беше сънувал. Жена да изнасилва мъж — това можеше да се случи само в реалния живот. Добре поне, че не го беше яхнал някой мъж…

Представи си подобно нещо и замалко да му се обърнат червата. Такаа, извадил беше късмет, че е жена. Пък и толкова симпатична. Не беше чак такава болка за умиране.

С удоволствие би й прошепнал няколко нежни думи. Но изведнъж откри, че устата му е залепена със скоч и вместо думи тя ще чуе само някакво безпомощно мучене. А той нямаше никакво желание да заприлича на крава или на племенен бик…

И ето, най-върховият миг дойде — Никита се освободи от излишната енергия. Но оръдието му остана все така твърдо и непоклатимо. Нито пада, нито се предава. А беше време вече… Олга продължи да подскача върху него и изобщо не й пукаше, че на него вече не му е хубаво…

„Ездачката“ все не можеше да се насити. С безконечните си подскоци накара Никита отново да свърши. Тогава се успокои и слезе от него.