Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Сега Юрка не си знаеше парите и тънеше в разкош. Групировката му се състоеше от тридесет бойци. Самият той живееше не в къща, а в палат и караше не една западна кола, а няколко. Имаше си личен бизнес, опекъл си беше работата. С една дума, баровец и половина.

Но и Сева не беше вчерашен. В затвора се беше събрал с много сериозни хора. Доказа се като силен човек и заслужи уважението им. Бяха много авторитетни хора от подземния свят. Единият даже беше кръстник на мафията. Сега се подвизаваше някъде в столицата.

Момчетата, които работеха за Юрка, също уважаваха Сева. За тях Сева Кварцов беше жива легенда. Всички знаеха, че Юрка дължи изцяло на него днешното си високо положение.

С една дума, Юрка нямаше друг избор, освен да му отстъпи мястото си. Севка щеше да го направи свой бригадир. А самият той щеше да спретне още няколко бригади. Че нещо доста бяха изостанали тук момчетата. Превърнали се в някаква измислена мафия от местен тип, да му се не види!

Предния ден бе срещнал някои стари дружки от бандата. Всички имаха големи надежди за него.

А тази сутрин се срещна и със самия Юра и му каза:

— Ниско се целиш, братле.

Демек, отдавана трябваше да си на нивото на мафиотите в столицата. Че то Москва е на две крачки, няма и сто километра до там.

— На мен и тук ми е добре — сви рамене Юрка.

Едната му вежда потрепери нервно. Усещаше, че Сева е по-силен и имаше по-голям авторитет. Но не искаше да му стане подчинен. А щеше да се наложи…

— Ами стой си тука тогава. А аз ще дръпна към столицата. Там имам връзки с много сериозни хора.

— Това си е твой проблем.

— Мой е.

— Но ще ми дадеш десетина момчета и две коли.

— Това пък защо? — напрегна се Юрка.

— Какво, да не се стискаш?

Юрка замълча многозначително. Демек, мога и да съм стиснат, ако искам, имам пълно право на това.

— Я ми кажи сега кой лежа седем години на топло заради тебе?

Юрка стисна зъби. И прецеди:

— Това е минало…

— Да, но момчетата не мислят така.

Юрка беше готов всеки момент да избухне.

— Добре де, не се нерви. Момчетата ти ми трябват само за определено време — успокои го Сева. — Трябва да намеря брат си.

— Пашка ли? — малко се поотпусна Юрка.

— Него.

— Наистина чух, че е изчезнало някъде момчето.

— Ченгетата не си мърдат пръста.

— Мога да попитам тук-там.

— Няма нужда, сам ще го намеря. Но ще ми дадеш от твоите момчета. И две коли.

— Разбрахме се…

Свидеха му се момчетата на Юрка, не искаше да ги даде за постоянно. Не можеше да си даде хляба току-така. Но все пак Сева не беше кой да е. Беше един от основателите на бандата и момчетата много го уважаваха. Юрка също трябваше да го уважава — нали заради него му лепнаха седем годинки. Пък имаше и хора от пандиза, които щяха да застанат зад него. Познаваше се с авторитети от столицата. С една дума, групировката нямаше да позволи да го отреже.

Затова Юрка на драго сърце беше готов да му услужи с десетина момчета от бойците си за временно ползване.

Сева щеше ги вземе, но нямаше да му ги върне. Това щеше да бъде първата му бригада. А като потръгне работата, щеше да си направи още няколко бригади — в града имаше колкото щеш яки момчета. А Юрка ще го сложи в задния си джоб…

Но всичко това щеше да стане някъде в бъдещето. Сега трябваше да намери брат си. Трябваше да докаже на всички какво може Сева Кварцов. Нямаше търпение да прегърне Пашка. Разбира се, ако все още е жив…

Към обяд Сева оглеждаше две беемвета, съвсем прилични на вид. Строи и десетте момчета, които Юрка му пробута. Не бяха от старата гвардия — Сева не познаваше никого от тях. Явно старата му дружка го е направил нарочно.

Беше много глупав. Сева щеше да си ги присвои тези, а момчетата от старата банда сами щяха да се прехвърлят при него…

Следовател Лодочников излезе от къщи. Бързаше за работа след обедната почивка. Но не успя да стигне до колата си. Сева му препречи пътя. Изглеждаше доста внушително с новите си дрехи. Юрка му бе дал малко мангизи, та си купи някоя друга дрешка от пазара. Даваха му увереност и четиримата бабанки зад гърба му.

— Здрасти, шефе! — усмихна се през зъби Сева.

— Аа, ти ли си, Кварцов… — измърмори недоволно Лодочников. — Какво искаш?

— Имам едно-две въпросчета…

— За брат ти ли?

Капитанът вече не можеше да си позволи своеволието да изпрати Сева по дяволите. Но и не желаеше особено да говори с него. Но нямаше друг избор.

— Точно така.

— Добре, качвай се при мен в колата, ще поговорим.