Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

А в очичките й горят дяволски искрици.

— А казват, че хубавите мъже не се срещат под път и над път — сладострастно измърка тя и съблазнително облиза горната си устна.

Сигурно беше някоя нимфоманка…

— Искам малко бензинче…

— А пък аз искам малко да ви…

Блондинката изгаряше от желание за секс.

— Откъде ще започнете? — подсмихна се Никита.

— Ами от там — каза тя и похотливо сведе поглед надолу да му посочи от къде ще започне.

При други обстоятелства Никита не би възразил, но вече си имаше Марта.

— Трябва ми бензин.

— Предлагам да направим бартер.

Тя се пресегна през седалката и най-нагло се опита да го хване за… Никита се дръпна.

С тази нимфоманка просто не можеше да се говори.

— Извинете… — Той тръгна да слиза от колата, но мадамата го спря.

— Добре де, малко попрекалих с шегите. — Изведнъж стана строга, като учителка на първолаци. — Извинете ме. Но понякога ми става нещо. Много обичам да разигравам мъжете.

— А пък аз обичам да разигравам жените.

— Много добре. Значи ви трябва бензин.

— Страшно.

— А туба имате ли?

— Да, празна.

— И празна да е, вземете я и се качвайте. Тук наблизо има бензиностанция. Ще ви закарам дотам и ще ви върна.

— Благодаря!

Никита взе тубата от багажника, заключи колата и се качи в джипа.

Вътре беше топло и уютно. Очарователната блондинка вече не играеше ролята на перверзна прелъстителка, а изглеждаше като недостъпна дама. Никита беше много заинтригуван от поведението й.

Вече бяха минали около километър, а бензиностанция все нямаше.

— Искате ли пепси? — попита го жената.

Сякаш прочете мислите му. Гърлото му беше пресъхнало и нямаше да е зле да се освежи малко.

— Честно казано, не бих ви отказал. Но първо да се запознаем. Как се казвате?

Беше твърдо решен да й плати и за пепсито, и за това, че му помага да реши проблема с бензина.

— Оля.

— Олга…

— Както искате, така ме наричайте.

Кутийката с пепси се появи в ръката й като с магическа пръчица. По същия невероятен начин фокусниците вадят от нищото монети, балони и кърпички.

— Благодаря.

Никита отвори кутийката и с удоволствие отпи няколко глътки.

— Странно, бензиностанция все няма и няма — каза той.

— Е, как да няма, ето я!

Той се вгледа в далечината, но не видя нищо. Изведнъж пред очите му падна черна пелена, главата му се замая. Сънят го повали с цялата си тежест, на която той нямаше сили да устои…

Сева Кварцов се беше върнал от затвора само преди няколко дни. Седем години беше на топло, излежа си целия срок, от първия до последния ден.

Родителите му не го проклеха нито тогава, нито сега. Посрещнаха го с хляб и сол, както се казва. Но, виж Пашка… Пашка изчезна някъде. Отиде на дискотека и не се върна повече. Заедно с приятеля си.

Полицаите започнаха да ги издирват. Но някак през пръсти ги търсеха, без да си дават много зор. Онзи ден Сева се отби при следователя. Искаше да му даде акъл как да ги търсят. Капитан Лодочников се казваше, говедото му с говедо. Замалко не го изхвърли от кабинета. Казва, махай се оттука, пандизчия шибан, да не те пратя пак да търкаш нара в затвора. Та такива ми ти работи.

Позволяваха си да му държат такъв тон, защото тогава беше господин Никой. А днес… Днес още си е господин Никой, но господин Никой с перспектива.

В града си имаха свой мафиотски бос. По-скоро босче. А за Сева си беше направо босченце. Казваше се Юра Грузд. Двамата със Сева някога бяха тартори на кварталните хулигани. Направиха си нещо като улична банда. Хубава банда беше. Даже си имаха устав, кодекс на честта. В мазето на един блок си бяха направили фитнес зала. По цял ден вдигаха тежести, раздаваха си крошета. Но това беше през осемдесет и пета, когато живееха, без да мислят за бъдещето.

А след това Сева попадна зад решетките. Заради Юрка го нападна някакво говедо. Един такъв здрав чичка, като че ли беше затворник. Сбиха се и нещата стигнаха дотам, че замалко щеше да изкорми Юрка. Даже тръгна да вади нож. Но Сева се оказа по-бърз. Извади бокса от джоба си и като му вкара един… — шиповете се забиха директно в слепоочието на чичката. Първо само беше загубил съзнание, а след няколко часа в болницата опънал краката.

Юрка стана герой за всички — че как, такава атака да отблъсне. А Севка — два пъти по-голям герой, но него го тикнаха зад решетките, а Юрка остана да си живурка на свобода…

И хубаво си поживя. През осемдесет и шеста отиде в казармата. Някъде в морската пехота беше служил. И накара всички момчета от бандата да минат казармата по същото време. Почти всички влязоха с него — кой в десантни войски, кой в морската пехота. А през осемдесет и осма вече се прибраха отслужили. Някои се уредиха на работа, други започнаха да учат. Но през деветдесета Юрка ги привика и събра отново цялата банда около себе си. Общо бяха около петнадесет здрави момчета. Развъртяха се малко из града и за няколко месеца направиха така, че всички частници бяха под тяхна „закрила“.