Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

„Уредът“ му обаче продължаваше да стърчи като флага на Кремълската кула. Сякаш в него имаше стоманено жило.

Олга изчезна. Нито му каза довиждане, нито му помаха с ръчичка. Сякаш той не беше човек, а машина за задоволяване на сексуални нужди. Впрочем, на Никита му беше все едно дали го смята за човек или не. Зарадва го самият факт, че го остави на мира. Сега можеше да събере мислите си и да намери изход от това крайно неприятно положение.

Но какво ставаше?

На нейно място пристигна някаква друга мадама. Не особено симпатична брюнетка с ястребов поглед. Гола. Имаше здрава спортна фигура, без капчица излишна мазнина, малки гърдички, плосък корем с мускулен релеф, яки крака и ръце.

— Хубаво момченце! — каза тя, разглеждайки го като стока.

Тя хвана напрегнатия му инструмент в дланите си, потри го, сякаш искаше да запали огън. Никита едва не извика от болка. Усещаше ужасно напрежение в слабините си, направо неестествено. Вероятно го бяха почерпили не само с клофелин… Имаше такива препарати, от които мъжкият член може да стърчи цяло денонощие. Брюнетката се качи върху него, наниза се на „шиша“ и започна да подскача като обезумяла. Никита обаче не изпитваше никакво удоволствие.

След това се появи още една мадама. След нея вече възприе съвсем сериозно факта, че го изнасилват.

Беше изтощен до крайност, пред очите му запрескачаха черни кръгове, напираше го да повърне… А тези кучки продължаваха да се гаврят с него. Една, втора, трета, четвърта… После се изредиха отново.

Жертвата им губи съзнание няколко пъти, но всеки път лисваха в лицето му кофа леденостудена вода и той се съвземаше. И отново търпеше, търпеше…

Вече беше загубил представа за времето. Можеше да е минал час, може два, а може би цяло денонощие… А освирепелите кучки продължаваха да се редуват и да се сменят…

Накрая се появи още една. Тя прогони Олга и пренебрежително погледна изнемощелия Никита.

Той помисли, че тя също ще го яхне. Но трябваше да се съблече, защото беше облечена, за разлика от другите. Строг костюм на бизнес дама. Грозно хищно лице и леден поглед на убийца. Убийца… Никита виждаше за първи път тази жена. Но изведнъж му се стори, че знае коя е. На нея също й се стори, че го познава.

— Откъде го намери? — попита тя Олга.

— Видях го случайно на магистралата и го качих. Хубаво момченце, нали?

— Не можа ли да се сдържиш?

— Не можах. Всички момичета са луди по него. На вас харесва ли ви?

— Не е зле.

— Да ви го пратим?

— След като вече сте го минали всички?!

Олга изплашено се сви, гласът й започна да трепери.

— Извинете, Зоя, не искахме да ви казваме…

Зоя? Дойде му като гръм от ясно небе. Той едва успя да скрие изненадата си.

— Защо?

— Ами… нали съвсем наскоро бяхме докарали едни момчета, но моментът не беше подходящ. А този… Ами не можах да се сдържа!

— Разгонена кучка си ти.

— Извинявайте, но…

— Трябва да те накажа. Но извади късмет. Угоди ми.

— Сега ще го изкъпем и веднага ви го изпращаме! — зарадва се Олга.

— Нека първо да си почине красавецът.

— Да, да, разбира се. Ние направо го измъчихме.

Жената продължи да го изучава внимателно, но не гледаше под кръста му, а в очите. Точно така, позна го. Или само така му се струва?

Никита се чувстваше като заек в мрежа, който всеки момент ще бъде схрускан от лисицата.

— На магистралата, казваш, си го качила — попита отново онази.

— Да, беше с мерцедес триста. Свършил му бензинът. И аз го качих.

— Мерцедес? Триста… Това е много интересно. Къде е колата?

— Остана на магистралата. За какво ни е?

— А документите й къде са?

— Като че ли са у него, в дрехите му трябва да са… Да ги донеса ли?

— Да.

Олга излезе. Онази продължаваше да го пронизва с поглед.

След минута донесоха документите. Тя ги взе, погледна ги.

— Значи шестото ми чувство не ме е излъгало — злорадо се усмихна тя.

— Какво има?

— Анка. Това е колата на Анка. Този знаеш ли кой е? — Тя посочи Никита.

— Кой? — погледна го Олга.

— Това е Никита Брат. Онзи същият, от когото започна всичко. Точно той ми трябва.

Какво е започнало от него и защо е нужен на тази жена, Никита знаеше много добре. Вече беше сто процента сигурен, че пред него стои Зоя Кречет.

С леко движение на ръката, тя даде знак на Олга да излезе и се приближи. Свали от устата му лентата със скоч.

— Ето значи какъв си бил, Никита Брат. Какво направи с Анка?

— Каква Анка? Аа, онази, дето с Чапаев…