Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Анка всъщност беше убита от хората на същата тази Зоя. Но защо тя не знаеше? Може би наистина вярваше, че килърите й са видели сметката на Марта. Какво пък, ако е така, нека да вярва в това си заблуждение.

— Не се прави на глупак. Не ти отива. А и не печелиш нищо. И без това вече си мъртвец.

Каза го с такъв делничен и спокоен тон, че Никита направо настръхна.

— Ти ли си Зоя Кречет? — попита той.

— Да, аз съм Зоя. И фамилията ми наистина някога беше Кречет. Ето, виждаш ли, знаеш коя съм. Много работи знаеш ти. Дори не се опитваш да го скриеш. Защото знаеш, че така или иначе, ще умреш.

— За теб смъртта е нещо обичайно.

— Много си прав. Ти уби Анка. Уби и Любка. Ти уби приятелките ми. Но не ти се сърдя за това. Смъртта е нещо съвсем естествено.

— Ами умри и ти тогава — подсмихна се Никита.

Зоя се вгледа съсредоточено в него и каза с насмешка:

— Харесваш ми. Но ти ще умреш преди мен.

Никита замълча. Намираше се в такова положение, че с приказки трудно ще оправиш нещата. Можеше да я наругае, да я обсипе със заплахи, но това щеше да е чиста проба фарс, а не изход от положението.

Не виждаше никакъв изход, беше в задънена улица. Завързан, прикован към някакво ложе. На непознато място. Нямаше никаква възможност да се освободи, нямаше и оръжие. А си имаше работа не просто с подивели жени, а с професионални убийци. Навсякъде удряше на камък…

Щяха да го убият, защото така бе поръчал Витал. Щяха да го убият, защото тези самки убиваха всеки, когото изнасилят. Никита със сигурност не беше първият мъж, попаднал при тези убийци амазонки.

Както и да го въртеше, както и да го сучеше, оставаше му само едно — да посрещне достойно смъртта.

Но как да го направи? Та нали може и да не умре от куршум в главата. Можеха просто да го насилват до смърт. А по всичко личеше, че натам вървят нещата… Ненаситни кучки!

— За друго исках да те попитам. — Гласът на Зоя беше безразличен. — Защо тръгна срещу мен. Заради Марта ли?

— Да. Тя не искаше да убива повече. А ти нямаше да я пуснеш.

— Така е. Нямаше да я пусна — кимна Зоя. — Но не съм лъжица за твоята уста. И милицията е безсилна срещу мен. Надявам се, че си се убедил в това.

— Не съм сигурен.

— А аз съм сигурна. Загубих много хора. Страшно много. Но това е дребна работа. Хора винаги можеш да си намериш. Важното е, че аз съм жива. И се чувствам в пълна безопасност. Скоро ще стана още по-силна и отпреди. — У нея не се усещаше каквото и да било чувство на величие. Говореше съвсем равнодушно и монотонно, сякаш всичко бе ясно от само себе си. — А ти какво постигна? Марта, така или иначе, я пратиха на онзи свят. Скоро сам ще я последваш. А може пък… — Гласът й изведнъж затрепери, очите й се изпълниха с похот. — Може пък да си измислил всичко това, за да дойдеш при мен. Може би си знаел колко обичам хубавите момченца…

— Мръсница — усмихна се жлъчно Никита. — Ти си просто една мръсница. Никой ли не ти го е казвал преди?

Вместо отговор, Зоя го стисна здраво за слабините със силната си ръка. Започна да губи съзнание от непоносимата болка и вече през мъглата на небитието чу някакъв далечен глас:

— Довиждане…

Болката утихна и въпреки всичко той потъна в спасителен унес.

Зоя стоеше до прозореца. С разсеян поглед гледаше към пътя, който се виеше към къщата й през заснежените поляни.

Вече всичко беше наред. Благодарение на този глупак Никита Брат ченгетата здраво се бяха вкопчили в бригадата на Анка. Лишиха я от дясната й ръка. Добре че сравнението беше чисто условно. На човек не може да му порасне втора ръка, а на нея щеше да й порасне. Съвсем скоро на мястото на разгромената бригада щеше да се появи нова. И може би не само една.

Ченгетата не бяха успели да я спипат. И не знаеха къде да я търсят. Нямаха никаква представа за контактите й с нови поръчители. А поръчките валяха постоянно. Прехвърли всички на Витка. Добре смазаният механизъм работеше безотказно.

Всичко беше плод на много точна преценка на ситуацията. Освен това щастието й се усмихна. Чак да не повярва човек — телохранителят й, тази вечно жадна за секс кучка Оля, хванала Никита Брат. И то съвсем случайно. Дочукало му се на момичето. В резултат сега нямаше нужда да праща хора да го търсят. Беше в ръцете й. Щеше да го убие лично. Това щеше да бъде ритуално убийство. Първо ще го изнасили, а после ще го удуши с копринен шал…

Нека промени малко отношението си към жените, преди да умре. Идиот, мисли си, че може да ги разиграва както си иска. Но какво се оказа — че него направиха на маймуна. Нещо повече, оправиха го като последната курва.