Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Значи, казваш, че Самуна е поръчал убийството ти. Знаеш ли, предполагах, че ще стане така.

— Благодаря ти, много ме успокои.

Цепеницата беше бос на силовата групировка, която пазеше гърба на Евгений Александрович и фирмата му, и държеше да бъде информиран незабавно при възникване на какъвто и да било проблем. Евгений Александрович просто не можа да си премълчи за случая с килъра.

— Трябва да му потърсим сметка за това.

— Нали ти казвам, тази госпожа обеща да ликвидира Ковригин още днес.

— Това е невъзможно, скъпи мой!

Седяха в едно кафене, над бара работеше телевизор.

— Честно казано, останах с впечатлението, че е много сериозен човек.

— Не споря. Да използваш снайперист, който без проблеми може да ти направи мозъка на пихтия, не е шега работа. Но разбери, тази мадама е била при теб сутринта, а още не се е стъмнило даже. Дори да има сериозни намерения да го ликвидира, това може да стане най-рано утре.

— Четиридесет хиляди долара не са малка гаранция.

— Така е — кимна Цепеницата и хвърли бегъл поглед към телевизора. И се втрещи.

В едър план на екрана видя Ковригин. Опънат по гръб, очите му безжизнено гледат в нищото. А в областта на сърцето — две кървави петна. Мъртъв.

„… Инокентий Михайлович Ковригин е бил застрелян пред входа на офиса си — съобщи телевизионният репортер от местната телевизия. — Бил е застрелян от снайперист с много висока класа от разстояние триста метра…“

След това показаха апартамент в новостроящ се блок и захвърления там снайпер.

„… Това е мястото, откъдето е стрелял снайперистът. Позицията е избрана много удачно. От нея входът на офиса на бизнесмена се вижда отлично. Винтовката СВД е оставена на местопрестъплението — почерк на професионалист…“

Плахов погледна въпросително закрилника си.

— Е, какво ще кажеш?

— Ами честно казано, перфектна работа. Явно не са действали някакви дилетанти. Как, казваш, е името на фирмата?

— „Черната стрела“. Като романа на Стивънсън.

— Наистина. Това момиче е същински пират. Явно фирмата й е много сериозна. Значи утре ще дойдат за парите.

— Да… Какво си намислил? — изтръпна Плахов. — Не искам да се намесваш. Имам жена и деца…

— Не се плаши бе, човек — успокои го Цепеницата. — Просто на някои хора трябва да… Ами такова… Общо взето, разбра ме…

Под „такова“ се подразбираше поръчково убийство.

— Да не би и ти да имаш някакви проблеми?

— Аз нямам проблеми. Просто искам да пробутам тази твоя „Черна стрела“ на един много голям човек. Ама мноого голям, ти казвам. Постоянно ме тормози — разприказва се Цепеницата. — А на него пък му дошло до гуша от един калъф. Иска да се отърве от него.

— Само този „калъф“ да не ви вземе под носа поръчката, че тогава с твоя „мноого голям човек“ е свършено.

— Не схващаш ли, точно затова ми трябва този твой килър. Между другото, фирмата трябва да се казва „Коварната стрела“. Много е подла тази жена.

— Значи дължа живота си на коварството.

— Излиза, че е така…

Зоя беше доста наплашена, когато се качваше в мерцедеса, в който я покани да седне някакъв як бабаит с анцуг.

В колата я чакаше младо момче с пронизващ поглед, широко чело, сплеснат нос и тънки устни. Не би могло да се каже, че е красавец. Но в момента не я вълнуваше точно това. Нямаше нужда от мъж, а от поръчител.

Провървя й. Заедно с парите Плахов помолил да й предадат, че днес на еди-кое си място ще я чака един много сериозен човек, който се нуждае от услугите й. При това намекнал, че въпросният заема високо място в йерархията на подземния свят.

Тя се убеди лично в това. Сигурно ставаше дума за някой мафиотски кръстник. Не грешеше.

Поздрави го сдържано. Човекът й отвърна също със сдържано кимване.

— Препоръчаха ви доста сериозни хора — каза той с пресипнал глас, без да я поглежда. — Затова няма да разтягаме локуми и направо ще преминем към работата.

На предната седалка седеше едно здраво момче с врат на борец. Той се обърна към Зоя и й подаде кожена папка със златиста щампа.

— Отворете я.

Тя го стори и видя няколко снимки на един и същи човек.

— Трябва да бъде ликвидиран. И то колкото се може по-скоро. Най-много до три дни.

— С какво се занимава?

— Банкер е. В папката има кратка информация за него.

— Колко?

Финансовият въпрос я интересуваше най-вече.

— Десет хиляди долара.

— Петнадесет.

Трябваше да се пазари, иначе никога нямаше да спечели много пари. А тя искаше на всяка цена да стане богата.