Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Освен това никак не би било лошо да се помисли и за система за безопасност. Току-виж, ченгетата спипали едната бригада и прибрали например Анка и Любка. Трябваше да се направи така, че Зоя и другата бригада да останат незасегнати от верижната реакция.

— Зойка, имаме ново попълнение на колектива — съобщи Анка.

— Сестра ми — добави Любка.

— На колко години е?

— На осемнадесет. Стреля отлично.

— На практика пробвали ли сте я?

— Е, как да я пробваме без твоето съгласие?

— Сигурни ли сте, че ще се справи?

— Марта ненавижда мутрите. С удоволствие ще убие когото и да било от тях.

Да убиеш мутра не беше сложно. Но зад тях стояха много силни групировки. И разузнаването беше по-добро, отколкото при ченгетата. Именно затова за разработването на ликвидация на авторитетни мутри Зоя вземаше много повече, отколкото за бизнесмени. А сега изведнъж се появява човек, който е готов да изпълнява само такива поръчки.

— Опит има ли?

— Засега не.

— Ами нека се пробва. Имам тука една поръчка…

По-късно Зоя научи, че Марта се е издънила. Втората й поръчка обаче беше изпълнена на високо професионално ниво.

През пролетта на 1992 година Зоя реши да събере всичките си момичета: Анка, Любка, Ирка, Витка и Тонка…

— Как е сестра ти? — попита тя Любка.

— Добре е.

— А ти как си? — погледна тя Анка.

Едната бригада беше на нейните плещи и Зоя искаше да разбере как вървят нещата.

— При мен всичко е наред. Намерихме още един ликвидатор.

— Кой?

— Бивш военен от специалните части. Снайперист професионалист.

— Мъж?

— Че какво!

— Ами не, нищо…

Наистина, какво лошо имаше в това, ако във фирмата им работеше и мъж? Какво, те да не би да не са хора?

На същото мнение беше и Витка. Тя отговаряше за другата бригада.

— А ние си харесахме две момчета — каза тя. — За снайперисти хич не ги бива, но единият е перфектен шофьор, а на другия пипето му сече много добре, доста е цапнат в устата, но каквато информация искаш, такава ще ти намери.

— Да кажем, че ще са помощни специалисти — реши Зоя.

Активността на бригадирите й харесваше. Разширяваха отрядите си, увеличаваха огневата сила. Още повече че поръчките ставаха все повече с всеки изминал ден.

И Зоя не стоеше със скръстени ръце. Беше си харесала вече две момичета — Оля и Таня. Не, не за снайперисти, а за лична охрана. Биеха се отлично, започна да ги обучава и да стрелят. Все по-често й се налагаше да се среща със солидни хора. Трябваше да поддържа реномето си на високо ниво.

Зоя погледна Анка и Любка.

— Не може да нямате някакви познати момичета от академията — каза тя и обгърна с поглед всички. — И в отбора на шампионите по стрелба има много.

— Ами момчетата? — попита Витка.

— Идеята за момчетата не е лоша. Стига, разбира се, да са свестни. Но основно търсим жени. Имам им по-голямо доверие…

— Ясно — кимна Анка.

— Бизнесът върви добре. Поръчките стават все повече. Трябва да привличаме нови хора на работа. Но с тях трябва да се действа крайно предпазливо. Нали разбирате, конспирацията преди всичко. Да, между другото, за конспирацията…

Система за връзка на три нива Зоя беше измислила сама. Ако някой от бригадирите искаше да се свърже с нея, звънеше на първия диспечер, той пък, от своя страна, на втория, а след това се правеше връзката с посредника. Който пък се свързваше със Зоя. На всеки бригадир се падаха по двама диспечери и един посредник. Вече беше намерила подходящи хора за тези длъжности и организира работата им.

Това беше последната й среща с момичетата. Отсега нататък щеше да поддържа връзка с бригадирите чрез посредник.

Тристепенната връзка започваше да функционира от този ден. Бригадир-посредник-Зоя.

Тази система за връзка, както и организацията, разбира се, не бяха перфектни, но основното им достойнство се състоеше в това, че не можеха бързо да се преодолеят всички стъпала. От момента, в който хванеха и развържеха езика на някого от килърите, до момента, в който се доберат до нея, щеше да мине доста време. Докато стигнат до бригадира, докато минат през диспечера, Зоя вече щеше да е в час с нещата и щеше да успее да ликвидира посредника. И край, веригата се прекъсваше.

Реши да не споменава на момичетата за ликвидирането на посредника. Само им обясни плюсовете на това нововъведение и им даде съответните указания. Отсега нататък фирмата им преминаваше към нова организационна система.

Връзката с бригадата на Анка се поддържаше от Леша Ветряков — свястно момче. И добро. От гледна точка на секса.