Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Добре, нека бъдат петнадесет — кимна й поръчителят.

Петнадесет бона не бяха чак толкова много. За работата на един снайперист бяха достатъчни, но в случая тази сума й се плащаше за цялата операция, от разузнаването до оттеглянето от огневата позиция.

— Оръжието от вас ли е? — попита Зоя.

— Мога да го уредя, разбира се. Какво оръжие ще ви свърши работа?

— Винтовка СВД. Но и сами можем да го подсигурим.

— Плюс пет хиляди отгоре устройва ли ви? — Поръчителят веднага разбра накъде бие.

— Напълно.

— Тогава мога да очаквам положителен резултат след три дни, така ли?

— Разбира се.

Зоя имаше пълното право да иска допълнително заплащане и за спешна поръчка. Можеше да вдигне още и основната цена. Но реши да не прекалява, защото можеше да си спечели име на стабилен, но алчен делови партньор. А в такъв случай можеше да не получи повече поръчки.

Банкерът беше ликвидиран от Ирка. С изстрел от четиристотин метра тя го прониза точно в сърцето, а с контролния отнесе черепа му. При оттеглянето от местопрестъплението не беше оставила никакви следи. Освен винтовката, но по нея нямаше отпечатъци от пръсти нито отвън, нито отвътре.

Поръчителят остана доволен. Поръчката беше изпълнена с едно денонощие предсрочно.

Беше есента на 1991 година. Много хора изгоряха финансово. Някак от само себе си отшумя неуспешният опит за държавен преврат. 6 6 През август 1991 г. група държавни и партийни деятели предприемат опит за държавен преврат, който не получава нужната подкрепа от народа. По-късно през декември същата година Белорус, Украйна и Русия обявяват оттеглянето си от СССР, с което той престава да съществува — Б.а.

Но Зоя не се интересуваше от всичките тези неща. Тя не получаваше пари в копейки или рубли, вземаше само американска валута. Затова спестяванията й изобщо не пострадаха. А държавният преврат пък най-малко я вълнуваше. Беше й все едно каква ще бъде властта, стига само да има търсене на услугите й. А такова търсене ще има винаги…

Живееше добре, всичко й беше наред. Механизмът за ликвидация беше сработен до съвършенство. Конвейерът на смъртта работеше като часовник.

Всички акции се организираха лично от нея. Но този път реши да си направи експеримент — ликвидирането на директора на голям универсален магазин възложи на Анка и Любка. Каза им само фамилията на жертвата и им показа снимката му. С това участието й в операцията завърши. Двете трябваше да направят всичко останало сами. Време беше вече да се справят и без нея и да се научат на малко самостоятелност.

Зоя седеше зад волана на колата си — напоследък караше волво — и наблюдаваше входа на универсалния магазин. Ето я и волгата на директора. Всеки момент трябваше да се случи нещо. Поне се надяваше на това.

Директорът, пълен мъж с кожено манто и куфарче със златни закопчалки, излезе от магазина. Личеше, че е в много добро настроение. Бързаше към къщи човекът, при жена си и децата… Не знаеше, че негов приятел иска незабавната му смърт. А Зоя бе готова веднага да изпълни желанието му.

Бялата жигула със зацапан номер спря до волгата точно когато човекът се канеше да седне в нея. Никой не чу изстрелите. Затова пък мнозина видяха как директорът се олюля и започна бавно да се свлича на земята.

Жигулата даде газ и набирайки бързо скорост, се вля в потока от коли. А около шефската волга вече се беше събрала тълпа. Сякаш тръпнеха да се полюбуват на кървавото зрелище. Но те бяха просто зяпачи. Зоя обаче се приближи не само от любопитство — тя трябваше да се убеди в крайния резултат от работата.

Директорът на универсалния магазин беше мъртъв. Единият куршум го беше прострелял в сърцето, другият — в главата. Анка и Любка бяха взели изпита си с шест плюс.

Те поначало бяха мъжки момичета. Не се страхуваха от нищо, постоянно тренираха. Стреляха в тира, занимаваха се с карате. А Любка беше завела в тира при Митрич и сестра си. „Нека тренира — каза, — може пък да излезе нещо от това“.

Анка и Любка живееха отделно от самото начало. Зоя пък се стремеше към колективен живот. Но сега разбра, че момичетата са прави — трябваше да живеят на различни места. Опасно бе да делят една квартира — ако една се издъни, ще арестуват всички.

Затова реши да си наеме отделен апартамент. А Ирка, Битка и Тонка можеха да живеят заедно. Зоя щеше да оглавява организацията и като начало щеше да започне с две бригади. Първата — Анка и Любка. Втората — Ирка, Витка и Тонка. Тези две бригади трябваше да действат независимо една от друга. Момичетата вече бяха понатрупали опит. Можеше да работят самостоятелно. Тя само щеше да им дава поръчките и да прибира парите за изпълнението от клиентите.