Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Тъкмо си беше поръчал. Дори салатата не му бяха донесли още.

— Извинете! Свободно ли е при вас?

Зоя беше много любезна. Беше облечена с черни тесни дънки — с нейната фигурка изглеждаше доста секси. И за лицето си се беше погрижила — специално посети салон за красота. Без да иска, гримьорът й беше придал вид на елитна проститутка. Това беше само плюс за нея.

Мъжът учудено повдигна вежди.

— Ами навсякъде е свободно — каза той и обгърна с поглед целия салон.

— Но на мен ми се иска да седна при вас…

— Извинете, но нямам нужда от вашите услуги — намръщи се той.

Ядосан, изглеждаше доста страшно. Зоя го знаеше. Още малко, и културното поведение щеше да бъде последвано от грозни ругатни.

— На мен ми се стори, че имате нужда — разочаровано въздъхна Зоя.

Но не мръдна от масата. Напротив, седна на свободния стол.

— Не, ама ти наистина си много нагла. Разкарай се оттука, докато не съм се ядосал.

— Недейте така, Инокентий Михайлович. Не съм някоя уличница, за да говорите така с мен.

— Ти какво, да не смяташ да ме заплашваш? И откъде знаеш как се казвам?

— Да не мислите, че седнах при вас случайно? Напразно ме гоните. Точно аз съм човекът, от когото имате нужда.

— Ако искаш да знаеш, миличка, сега не мога с проститутки…

— Знам. Вие сте същински Казанова. Прелъстяването на една порядъчна жена за вас е много повече от самия секс.

Инокентий Михайлович я погледна с интерес.

— О, аз обожавам и секса.

— И ако не бях проститутка, вие сигурно щяхте да ме свалите. — Зоя му се усмихна мило.

— Много е вероятно — усмихна й се той в отговор, но с половин уста.

— Ами ето, казвам ви, че не съм проститутка. И никога не съм била. Искам също да ви кажа, че не бихте могли да ме прелъстите.

— И защо мислите така? — Той отново премина на „вие“.

— Защото имате някои малки проблеми със здравето…

Инокентий Михайлович Ковригин се лекуваше от гонорея. Причината за заболяването му беше съвсем банална — не признаваше презервативите.

— Какви проблеми със здравето? — напрегна се той.

— Една много симпатична жена ви е подвела. Казва се Ира. Фамилията й няма нужда да казвам.

— Опитвате се да ме шантажирате, така ли? — веднага се навъси господинът.

— Какъв е смисълът да ви шантажирам? — подсмихна се Зоя. — Не сте женен. А в средите, в които се движите, думата „трипер“ звучи гордо.

Може и да преувеличи малко с това, че „звучи гордо“, но по принцип беше права.

Цялата седмица вървя по петите му. Какви ли не трикове правеха с момичетата само и само да научат всичко за него. И успяха.

През по-голямата част от живота си белокосият господин с аристократични маниери не беше обядвал в скъпи ресторанти, а в столова за пристъпилите закона. Два пъти бе влизал зад решетките — за въоръжен грабеж и мошеничество. Бе изкарал общо четиринадесет години в затвора.

— За какво говориш? — Инокентий Михайлович присви очи хищнически. — Какви среди?

Ако можеше, щеше да я изпепели с поглед.

— Понастоящем сте бизнесмен. Собственик на търговска фирма…

Бившият затворник и криминален авторитет с прякор Самуна се облещи насреща й.

— Но тази фирма е само параван на престъпната ви дейност — продължи Зоя. — Основно се занимавате с незаконни валутни операции. Работата ви е доходна, но изисква стабилен гръб. Затова си имате, да речем, своя криминална групировка. С някои от момчетата ви сте търкали наровете заедно.

— Коя си ти? — прецеди през зъби Самуна, почервенял като рак от злоба.

Зоя се престори, че не го чува.

— В момента сте в конфликт с някой си господин Евгений Плахов. Той ви е препречил пътя и заради него губите десетки хиляди долари. Затова активно търсите човек, който би могъл да ви помогне да решите противоречията си с него. Бум-бум и проблемът е решен.

— Ти да не си ченге? — с пресипнал глас попита Ковригин.

Зоя поклати отрицателно глава.

— Журналистка ли си?

— Не. Аз съм човекът, когото търсите.

— По-конкретно?

— Мога да ви помогна да си решите проблема. Бум-бум и… Надявам се, че ме разбрахте.

Ковригин се замисли.

— Не ви разбирам. Изобщо не мога да разбера защо решихте, че Евгений Плахов ми пречи. Ние с него сме в добри отношения.

Блестящо разработеният план рухваше пред очите й. С момичетата направиха всичко възможно и невъзможно, за да съберат досие на Ковригин. Но всичко е било напразно. Той не й повярва. И честно казано, постъпваше правилно. Ами ако тя наистина беше провокатор от криминалната полиция…