Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Отлично! Да тръгваме.

Поляха труповете с бензин и ги подпалиха. Разглобиха карабините, изтриха отпечатъците от пръсти от всички части, отново ги събраха и ги захвърлиха до труповете.

Тръгнаха с двете коли. Дебелакът караше седмицата, Зоя и Любка седяха отзад. В тила му беше опрян пистолет. Анка взе другите момичета с тяхната лада шестица.

Не ги бе ги излъгал. В къщата, в която живееше под наем с приятелите си, наистина нямаше никого. Влязоха безпрепятствено и слязоха в мазето. Дебелакът включи лампата, махна няколко тухли от стената и отвори един тайник.

Зоя направо ахна.

Само пистолетите бяха над петдесет. Всичките руско производство, от система ТТ и „Стечкин“.

— Хубави пистолети са, още със заводската смазка — каза дебелакът почти плачейки. — Дулата са с резба за заглушител…

Всички пистолети имаха пълен комплект боеприпаси и всичките бяха със заглушители.

Но Зоя се интересуваше най-вече от снайперистките винтовки. Бяха двадесет и четири на брой, също руски.

— А това са винтовките СВД-С 4 4 Снайперистка винтовка на Драгунов със сгъваем приклад. — Б.а. и СВУ 5 5 Снайперистка винтовка скъсена модификация. — Б.а. … — каза дебелакът, но този път не се сдържа и очите му се насълзиха.

Със СВД-С-то Зоя вече беше запозната. Бяха петнадесет. СВУ-тата бяха отлични винтовки, просто супер. Ценното на това оръжие бе, че е с отрязан дулен искрогасител, а на негово място е монтиран уредът за безшумна стрелба. Че са с оптически прицели, бе ясно от само себе си. Разбира се, те също бяха с пълен комплект боеприпаси.

Освен всичко останало, в арсенала имаше и около двадесет ръчни гранати.

— Големи идиоти сте били — подсмихна се иронично Зоя, поглеждайки дебелака. — Искали сте да забогатеете от нищо, за пет хиляди долара се полакомихте. А имате цяло съкровище тук, да го бяхте продавали по малко, щяхте да направите пари.

— Абе верно, кой ни би през ръцете… А всичко това тук не е наше. Работим за един човек.

— И сте вземали само процент.

— Точно така.

— Добре! Хайде, запретвай ръкави и лека-полека пренасяй стоката в колата.

Още през нощта цялото оръжие беше скрито в квартирата им. Любка и Ирка останаха да пазят безценното съкровище. Зоя и Витка излязоха с колата заедно с дебелака, а Анка и Тонка тръгнаха след тях.

— Къде отиваме? — плахо попита мъжът.

— Трябва да изчезнеш от Москва. Завинаги — студено му отвърна Зоя.

— Да, да, разбирам ви…

— Така че ще те изкараме от града, а колата ще я конфискуваме.

— Правете каквото искате…

Беше готов и душата си да им продаде, само и само да го оставят жив. Много, ама много му се живееше на човека.

Той лично шофира, докато напуснаха пределите на града. Стигнаха до едно безлюдно място.

— Спри тук.

Дебелакът послушно спря колата и в тила му веднага беше опряно дулото на пистолет.

— Неде…

Не успя да довърши. Куршумът го накара да млъкне завинаги. На Зоя изобщо не й беше жал за него.

Хвърлиха пистолета в скута на покойника, заляха колата с бензин и я подпалиха. С това историята с търговците на оръжие за нея беше приключена. Започна нова.

— Слушай, не ти ли писна вече? — вяло попита Едик.

Предния ден момчетата бяха докарали проститутка. Един вид, играчка за секс съботник. Нито стотинка нямаше да види от него, но на нея й беше все тая. Дори се радваше. Нали щеше да е само с него — къде-къде по-добре, отколкото да я нагънат групово.

Всичките му сокове изпи през онова място. И не се уморява. Той вече едва се държеше, а тя мляс, та мляс.

Зоя също му бе правила такива неща, но само ако и той слезе по-надолу. Тя беше ненаситна за секс, но всичко при нея беше с едно условие — ти на мен, аз на теб. Никога не изпускаше личното удоволствие.

Освен това беше умна. Сечеше й пипето.

Случайно му излезе поръчка за голям мафиот. Даваха сто и петдесет бона за него — направо ум да ти зайде. Но беше много сериозно — не се допускаха никакви издънки. Изпълнителят на убийството трябваше да бъде ликвидиран, без значение дали е супер специалист или не.

А Зоя показа висока класа — стреля от голямо разстояние, от неудобен ъгъл и прати куршума точно в десетката. А като награда за това трябваше да бъде пратена в гроба. Но се оказа, че мадамата не е вчерашна. Навреме бе схванала какъв е случаят и бе разгонила фамилията на Мизерника. Че и пистолета му взела. А после си събрала багажа и изчезнала в неизвестна посока с момичетата си.

Иди я търси сега…