Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Зоя слезе от колата.

— Слизай и ти! — Дебелакът повика Анка с ръка.

Тя погледна Зоя въпросително.

— Слез, щом те молят — кимна приятелката й.

Анка слезе и застана до нея. Дребосъкът много внимателно следеше всяко движение на ръцете им, сякаш се страхуваше от нещо.

— Носите ли парите? — попита дебелакът.

— Разбира се. — Зоя извади от джоба на якето си опакованата във вестник пачка и я показа.

В нея имаше пет хиляди долара. Изобщо не й се искаше да се разделя с тези пари, но без оръжие бяха за никъде.

— Дай ги насам — каза гигантът, протягайки ръка към пакета.

— Да, бе, няма начин! Първо дайте пистолетите!

— Не бъди толкова нахална, момиче! — В ръцете на дребосъка се появи пистолет. Насочи го към Анка.

Гигантът също извади патлак и се прицели в Зоя.

— Давай мангизите! — пристъпи той към нея и изтръгна пакета от ръцете й.

Даде го на дебелака. Онзи разгърна вестника и подлата му физиономия се разплу от задоволство.

— Точно са. И като че ли не са фалшиви… Браво на теб, умното ми момиче, не излъга чичкото! — каза той и й намигна.

Ама че изрод.

— Доволен ли си сега?

— Че как иначе.

— Тогава давай пушкалата!

— А нещо друго да ти дам не искаш ли?! Ти какво, нищо ли не схващаш? Радвай се, че си жива.

— Радвам се аз…

— Ами браво на тебе тогава! Това е, момчета, тръгваме.

— Ами ако вече има пистолет? — сети се дребосъкът.

— Всичко е възможно — съгласи се дебелакът и реши да провери.

Приближи се първо до Анка, накара я да си вдигне ръцете, претърси я, но не намери нищо. Дойде ред и на Зоя. Откри го под якето й. Онзи същия „Макаров“, който си беше прибрала като трофей от провалилия се убиец.

— Я вижте какво намерих! — зарадва се той и веднага се вбеси. — Ти какво искаше, ма, да ме очистиш ли?

— Не съм искала подобно нещо — отрицателно поклати глава Зоя. — Исках всичко да е честно.

— Тогава защо ти е пистолет?

— А защо според теб на един килър му трябва пистолет.

— На един килър ли? Ти какво, да не би да си килър? — изкриви устни дебелакът, сякаш е ял лимон.

— Позна, килър съм. Тя също. — Зоя посочи Анка с глава.

— Както и останалите ми приятелки.

— И къде са тези твои приятелки?

— Държиш ли да знаеш?

— Много!

— Ей сега ще ти ги покажа. — Зоя плавно махна с ръка.

Четирите изстрела сякаш се сляха в един. Гигантът и дребосъкът изведнъж рязко отскочиха назад. Върху якетата им в областта на сърцето зееха кървави дупки от куршум. Бяха мъртви, и двамата. Пистолетите в ръцете им се бяха превърнали в парчета непотребно желязо.

Стрелбата бе дело на Любка и Тонка. Витка също беше с тях. Анка ги беше докарала на мястото един час по-рано.

Бяха се въоръжили с карабините. Скриха се, изчаквайки появата на дебелака. После заеха позиция за стрелба. И ето го резултата — от тримата остана жив само дебелакът. Той замига бързо-бързо, когато видя как другарите му падат по-косени на снега. Но след секунди се окопити и сграбчи пистолета на Зоя. Но не успя да го насочи към нея.

Тя го изби от ръцете му с крак, с другия го шутира в слабините. Онзи изви от болка и се преви на две. Довърши го с юмрук в тила. Дебелакът се сгромоляса на земята.

Чиста победа — два трупа и един заложник. Но какво й даваше тази победа?

Момичетата се показаха от укритието, отидоха при нея, но веднага тръгнаха обратно. Зоя ги изпрати на пост. Току-виж се прокраднал някой любопитен… Нямаше нужда от излишни свидетели.

Докато дебелакът лежеше на земята, двете с Анка претърсиха колата му и намериха пет ТТ-та. Значи първоначално са имали намерение да им продадат оръжието, но алчността е заслепила разума им. И трябваше да платят за това с живота си.

Дебелакът дойде на себе си и се опита да се изправи. В челото му тутакси беше опрян пистолет.

— Е, какво, изрод такъв, ще говориш ли — попита Зоя.

— За какво?

Беше наплашен до смърт.

— Къде криеш пушкалата?

— В колата — каза той, без да се замисля. — Под седалките…

— Тези вече ги взехме. Интересува ме къде криеш останалото.

— Това е всичко, друго нямам!

— Я си помисли пак! — Зоя многозначително погледна пистолета в ръцете си.

— Добре де, ще ви покажа…

— Апартамент, къща, склад… — Зоя искаше да знае на какво място точно крие оръжието.

— Къща…

— Има ли някого там сега?

— Няма…

— Внимавай, ако лъжеш, това ще е последната лъжа в живота ти.

— Не ви лъжа!

— Имаш ли снайпери?

— Да.

— Много ли са?

— Достатъчно…