Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Куршумите хвърляха бели пръски сняг под гумите на микробуса. Но никой не успя да улучи целта. Стреляха където сварят. Някоя от тях допусна много голяма неточност, в резултат на което един от куршумите попадна точно в резервоара. И не просто го улучи, а даде искра.

Взривът обърна колата, но тя продължи да се движи по инерция. Накрая се преобърна с колелата нагоре. Последва нов взрив. Сигурно граната. И може би не само една.

Никой не можа да се измъкне от пламтящия микробус.

— Честито първо бойно кръщение, момичета! — Зоя вдигна победоносно юмрук.

Никой, освен нея обаче не се радваше на успеха.

Едик говореше много сериозно. Но кой знае защо, не я гледаше в очите:

— С една дума, в случая трябва много точен изстрел от голямо разстояние. Вече всичко съм преценил. Петстотин метра са — ще се справиш.

Седяха в нейната стая. Бяха сами.

— Винтовката е като цигулката. Както я настроиш, така ще стреля. А снайперът на Драгунов лесно може да се настрои за половин километър. — Зоя преднамерено се измъкна от директния отговор. — Стига този път да намериш такава, а не самозарядна карабина „Симонов“.

Не й харесваше днес Едик. Вътрешно усещаше, че се опитва да скрие нещо от нея.

— Ще намеря. Този път всичко ще е наред. А вие и с карабините се справихте много добре. Шефът е страшно доволен. С една дума, ще се справиш.

— Зависи от какво положение трябва да се стреля. И изобщо защо от толкова далеч?

— Така трябва.

— Аз ще ти кажа защо. Човекът, който трябва да се ликвидира, не е някой случаен. Сигурно е някоя голяма клечка и е заобиколен от всички страни с охрана. Явно го пазят много добре. Няма да позволят някой снайперист да припари наблизо. Затова по него може да се стреля само отдалече. Така е, нали?

— За това ще поговорим по-късно — намръщи се Едик.

— Правилно, когато се разберем за цената. Между другото, какъв е хонорарът?

— Сумата е голяма, няма спор. Четири хиляди долара.

— Страшно голяма, няма що — подсмихна се Зоя.

— Добре де, нека са пет.

Виж ти, колко бързо вдигна цената!

— Двадесет! — отсече Зоя.

— Какво?!

— Едик, само не се опитвай да ме баламосваш като малко дете, моля ти се…

— Зоя, не прекалявай. Да не ти излезе всичко през носа… Май попрекали малко. Но шестото й чувство подсказваше, че Едик се опитва да я разиграва. Поръчката беше много сериозна и беше извънредна.

Да ликвидираш много добре охранявана жертва, е доста сложна задача. А в такива случаи цените са по-високи. Едик не спомена нищо колко е готов да плати поръчителят. Но със сигурност се канеше да прибере доста от цялата работа, едва ли бяха по-малко от петдесет хиляди.

Тя усещаше инстинктивно, че е така. А и по очите му личеше, че я лъже. Пет хиляди долара далеч не са половината от сумата, която ще получи за поръчката.

— Заплашваш ли ме?

— Предупреждавам те!

— Добре, да се спрем на десет хиляди.

Изглежда, подложи на преоценка възможностите си. Едик беше стопроцентова мутра и зад гърба му стоеше голяма сила. А тя бе само един килър и зад гърба си имаше едва пет момичета. Те можеха да стрелят отлично, но нямаха лични винтовки и пистолети. А и само с оръжие не можеш да се бориш срещу мафиотската подлост.

Но Зоя не можеше и да отстъпи.

— Петнадесет…

— Ама че си кучка — прецеди през зъби Едик.

— Не съм кучка, просто обичам парите!

— И аз, между другото. Добре де, дванадесет хиляди и си стискаме ръцете.

— Петнадесет.

— Тринадесет.

— А аз ти казвам петнадесет.

— Добре де, така да е!

— Чудесно, можеш да разчиташ на мен. Вече съм изцяло на твое разположение.

— Ами тогава ще те изчукам!

Понякога Едик беше толкова непринуден. Но на Зоя това й харесваше. В него нямаше нито капчица хитрост, нито пък подлост.

— По принцип имах друго предвид. Но и аз те искам… Какво да правя?

— Ей сега ще ти кажа какво! — усмихна се той похотливо и й се нахвърли като гладен звяр.

Тя не се възпротиви. Беше ненаситна за всичко, включително и за секс. И ако Едик приличаше в момента на разярен тигър, то тя наподобяваше тигрица. Не беше безпомощна газела.

Зоя се качи на тавана на един стар блок, строен още преди Втората световна или даже преди революцията.

Беше студено, влажно, неуютно.

Намери снайперистката винтовка на Драгунов увита в кувертюра и затрупана с камъни в единия ъгъл на тавана. Хората на Едик предварително бяха проучили жертвата, бяха определили оптималните варианти за нейната ликвидация, бяха преценили приблизително времето на появата й, бяха избрали място за снайпериста и бяха подсигурили оръжието.