Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Хубаво си мечтаеш, скъпа приятелко — подсмихна се Анка. — Но парите няма да ни стигнат за тия мечти.

— Ще ни стигнат. Ще стигнат, и още как!

Зоя отиде до бюрото си, отвори едно чекмедже и извади всички пари, които имаше в наличност. Сложи ги на масата пред приятелките си.

— Тук са три хиляди и петстотин долара — каза тя.

— Откъде имаш толкова пари? — Възхищението и учудването на момичетата беше огромно.

— Вчера убихме едно момче…

— Защо го казваш… — Люба изтръпна.

— Следователно всички сме убийци — каза Зоя, сякаш не я бе чула. — Ние всички сме убийци!

— Какви ги говориш сега?!

— Убихме човек. Беше един срещу всички нас. И го направихме без пари.

— Зоя!!!

— Лично аз съм убила вече двама. И получих за това първо две, а после четири хиляди долара.

В стаята настъпи напрегнато мълчание.

— Аз съм килър. Наемен убиец. Убивам за пари. — В гробната тишина думите й направо режеха слуха.

— Защо ни казваш всичко това? — плахо се обади Витка.

— Защото отсега нататък ще работите заедно с мен — неочаквано заяви Зоя.

— И защо мислиш, че ще стане? — попита Анка.

— Ами защото нямате друг избор. Не трябва да работя сама. Опасно е. Могат да ме арестуват. А ако ме арестуват, ще има разпити, мъчения… И ще си кажа всичко. Включително и за снощното убийство. Така че сте с мен.

— Кучка си ти, Зоя! — избухна Анка.

Зоя се престори, че не е чула.

— А ако работим в комбина, никой не може да ни изплаши, нито ченгетата, нито мутрите. Заедно сме силни. Никой и никога няма да може да се добере до нас!

Логиката й беше под всякаква критика, но тя говореше доста убедително.

— Ами ако ей сега вземем и те очистим като онова момче снощи — каза Тонка без никаква злоба в гласа.

— Няма да го направите! — отвърна Зоя с жестока насмешка. — Ние сме от една порода. Вие ме уважавате, както и аз вас. Не можем да живеем една без друга. Освен това всички имате нужда от пари. Всички искате да живеете добре. А аз ви предлагам много добър вариант да се измъкнете от мизерията.

— И защо реши, че ще можем да убиваме? — попита Анка.

— Нали всички можете да стреляте с винтовка. Сега просто ще го приложите на практика. Никак не е сложно, уверявам ви.

— Откъде ще вземем оръжие?

— Кого ще убиваме?

— Колко често ще трябва да го правим?

Зоя беше обсипана с въпроси от всички страни и отговаряше както може. Но най-важното бе, че ледовете се пропукаха и работата тръгна на добре. Момичетата не бяха във възторг от предложението й, но всички го приеха.

Явно притежаваше дар слово.

С апартамента им провървя. Намериха един светъл, тристаен, мебелиран. Наемът беше висок, но си заслужаваше. А кварталът ги устройваше напълно.

Анка и Любка се отказаха да живеят заедно с всички. На двете им било добре. Но нямаха намерение да се цепят от колектива. Предложението на Зоя им харесваше.

Зоя, Ирка, Витка и Тонка пренесоха багажа си в новата квартира, нанесоха се и решиха да отпразнуват новото жилище. Анка и Любка отбелязаха събитието заедно с тях. Но този път не се напиха до безсъзнание — помнеха много добре как завърши цялата история миналия път.

На сутринта някой звънна на вратата. Сигурно бе дошла хазяйката. Явно е забравила да им каже нещо.

Витка отвори вратата и тутакси полетя към стената на коридора. В апартамента нахълтаха няколко здрави момчета с бръснати вратове. Последен влезе Едик.

— Здрасти, Едик — поздрави го Зоя, сякаш не се е случило нищо. Дори се прозя сладко. Беше станала тъкмо преди малко.

— Зоя, знам много добре, че си пълен непукист. — Погледът му мяташе огън и мълнии. — Но чак пък до такава степен…

— А до каква?

— Не може да не се страхуваш от никого…

— А от кого да се страхувам? От теб ли? Не съм се провинила с нищо пред теб и няма защо да се страхувам.

— Така ли мислиш? — смръщи чело той. — Като гледам, заформили сте си седянка тука, да му се не знае…

— Момичета, оставете ни за малко — каза им Зоя. — Трябва да поговорим…

Момичетата се подчиниха и излязоха. Едик също изгони от стаята своите юнаци.

— Как ме намери? — попита тя.

— Ами така, както ми се изплъзна ти!

— Мислиш, че искам да ти избягам ли? Каква глупост!

— А за какъв дявол, да му се не види, си сменила квартирата?

— Онази беше тясна за четирите.

— Ти, какво да не си решила да живееш в кооператив?

— Кооператив, кооператив. — На Зоя й хареса тази думичка. И я попи веднага. — Кооператив, колективно стопанство… Много точно го каза. С момичетата си имаме кооператив. И с този кооператив, между другото, е по-добре да не влизаш в конфликт.